Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Няма яснота за какво отиват парите ни за здраве

| обновено на 03.12.15 в 10:52

Ще има ли упреци от пациентските организации към здравното ведомство след приетия бюджет в НС. Разговор с Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. 

Къде и колко са липсите, изчисляваме с адвокат Таушанов, който през тази година има поводи да подлага на градивна критика: реформата "Москов", както и средствата в НЗОК - за онкоболните пациенти, за хората с репродуктивни проблеми, за спешната помощ и т.н.

Р. П.:  Какво одобрихте и приемате ли тази рамка?

Пламен Таушанов: Аз още миналата година не одобри рамката на бюджета и го казах и в трите комисии – на финанси, социално и здравеопазване, тъй като ако приемем, че приоритет на здравеопазването е профилактиката и превенция на заболяванията, там няма никакво увеличение,  т. е. ние не профилактираме хората, те си продължават да боледуват, едва ли не нас това не ни интересува и започваме да се занимаваме - ау, колко болници има, колко да намалим от тях, ще намалим сега леглата наполовина и ще решим въпросите на бюджета. Аз не искам да гледаме нещата като бюджетни, като цифри, тъй като ако гледаме реално бюджетът, макар че се е увеличил уж с няколко там десетки милиони, реално спрямо други бюджети, които е имало в държавата, които са достигали до 4,3, сегашният е малък. Но това не е големият проблем. Големият проблем е за какво се дават тези пари, има ли източване от касата, което е доказано многократно и какъв е механизмът това да не се случи отново, т. е. да не изтичат 200 – 300 милиона и да не отиват за здраве.

Р. П.: Как да стане това, адвокат Таушанов, как да спре изтичането на средства от НЗОК?  Говорим и за прекомерно много частни болници, които се появиха, говорим и за свиване на леглата в същото време в държавните, тази диспропорция как?

П. Т.: Диспропорцията с появата на частните болници не е проблемът. Някой там ни бута в този проблем, който не е проблем, защото тъй или иначе частните болници в голяма част дават по-добро медицинско обслужване от държавните или общинските, тъй като те имат интерес – не някакъв абстрактен, а конкретният собственик и конкретният колектив за по-добро възнаграждение работят по-качествено и си обгрижват пациента. Това не е проблемът.

Р. П.: А къде?

П. Т.: Проблемът е в управлението изобщо, тъй като нямаме индикатори за качество, които да са приети към настоящия момент, имаме едни абстрактни пожелания в НРД. Нямаме приета наредба за измерване удовлетвореността на пациент – имаме намерения, имаме проект, но в този проект липсва тъй нареченото „информирано съгласие”, което да е реално в клиничната пътека. В клиничната пътека какво правим сега в болниците? Връщаме едно приложение 4, където нито информация, нито съгласие и го лекуваме и не можем да разберем как сме го лекували, защото пациента винаги се изписва с подобрение, без температура, което е абсолютно невярно. А когато почине не му се прави аутопсия и да се разбере има ли грешка, няма ли грешка, после идва пациентът и казва – искам да съдя този доктор и казвам – без аутопсия и обективно да се види от какво е починал пациента как ще го осъдите? Викам – вие може да искате, ама сте с вързани ръце и т. н., и т. н. Т. е. акредитират се лечебни заведения, които не дават при акредитацията информация колко са вътрешно болничните инфекции и как ще го акредитирате за отличен? Това са проблемите, които трябва да се решат и чак тогава като информираме пациента какви са неговите права в тъй нареченото „информирано съгласие”, което се прие още 2003 г. между другото...

Р. П.: Да, то и сега го има, като влезеш в болница разписваш.

П. Т.: Да, де, но какво разписваш? Разбирате ли с това информирано съгласие каква е вашата приемна диагноза, разбирате ли каква е окончателната ви диагноза, разбирате ли какви са методите за диагностика, кои са платени по касата, кои може да си доплатите от гледна точка на по-точната диагноза, кои са рисковете ако приемете този метод на лечение от другия, примерно открита хирургия и лапароскопска и  т. н.,  какви са усложненията, кой ви информира ежедневно или съответно при необходимост по процедурите искат постоянно вашето съгласие, не е въпросът, че подписвате някакви документи.

Р. П.: Подписваме, защото трябва да се вземат едни средства по едни пътеки и защото лекарите...

П. Т.: Да, де, но как ще измерим удовлетвореността на пациента като ние не сме го информирали какво трябва да получи и го питаме после доволен ли сте от лекаря, от сестрата или от баба ми? Това е. Така че нямаме индикатори за качество, нямаме информирано съгласие, получава се следният парадокс – вече пациентът си е влязъл и си е видял т. н. пациентско досие в касата, то не е пациентско досие, то е просто един запис и установява, че там му е написана диагноза шизофрения, която той няма. Обръща се към касата, имаме такива случаи многократно. Касата казва – ние това не можем да го оправим, медицински одит трябва да констатира – проверяват, да, 10 прегледа са емитирани, че са извършени с това лице, той никъде не се е подписал, сложили са му тази диагноза, дори лекарства са му отпуснали и в края на краищата нито касата, нито медицинския одит, който казва, вижте това е направено преди две години, ние до една година назад може да  извършваме проверки и той в момента си е с тази диагноза в касата и това никой не го пипа.

Р. П.: Това е симптоматично и страшно, което  говорите.

П. Т.: Не, това е реално, защото пациента не може сега да си получи обезщетение по застраховка „Живот”. А ние същевременно искаме пациента все повече здравно да се осигурява или не знам си какво.

Р. П.: Е, за да не плаща някой друг, който пие ракия, пуши, яде сланина и т. н., тази лексика...

П. Т.: Тази лексика колко ядат сланина няма да я коментираме, защото по-важното е какво по принцип яде пациента, българския пациент. Извършва ли се реална профилактика, има ли половин милион алкохолици, има ли? Някой да се занимава с тях? Ние се занимаваме с пушене. Е, добре, като се занимаваме с пушенето с акцизи и друго намаляло ли е пушенето? И като дойдат тези пари от акцизи за какво отиват?

Р. П.: Би трябвало и за здраве.

П. Т.: Да, би трябвало, обаче не е ясно. Освен онзи един процент, който трябваше да бъде за здраве и профилактика от акцизите и от хазарта да не би да отива там? Никой не дава отчет какво се случва.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Радиото са хората, но те не са финансово стимулирани

С три гласа "за" и два "против" Съветът за електронни медии избра днес за генерален директор на Българското национално радио Милен Митев. Той поема поста за втори мандат през следващите три години.  Радиото ще защитава журналистите си Радиото това са преди всичко хората . Те създават неговия облик и неговия дух. Затова едно от най -..

публикувано на 17.10.24 в 15:10

Избраха д-р Никола Боянов за "Лекар на годината" в Пловдив

На официална церемония Районната колегия на Българския лекарски съюз – Пловдив връчи отличията Лекар на годината на заслужили медици и доказали се  специалисти от Пловдив и региона.   Голямата награда „Лекар на годината 2024г. получи д-р  Никола Боянов - специалист по Гастроентерология от УМБАЛ Пълмед. Той е н ачалник сектор..

обновено на 17.10.24 в 14:24

ВСС с изтекъл мандат да не избира нов главен прокурор

Адвокатските колегии от цялата страна призоваха да бъде прекратена процедурата за избор на нов главен прокурор и нов председател на Върховния административен съд.  Адвокатите се обръщат към Висшия съдебен съвет (ВСС) с призив да прекрати 2-те открити процедури по избор както на главен прокурор, така и на председател на Върховен административен..

публикувано на 17.10.24 в 11:54

Призванието ни е да помагаме на хората

Кардиохирургът д-р Андрей Неутов получи наградата на РЛК на БЛС в Пловдив в категорията, посветена на лекарите, допринесли за развитието и прилагането на иновативна медицина и уникални техники.  Специалистът е завеждащ на новото отделение по кардиохирургия в УМБАЛ "Пълмед". Той има повече от 20 години професионален опит, като още през 2001 година по..

публикувано на 17.10.24 в 11:01

Медицината е най-хуманната професия

Младият лекар доктор Даниел Марков получи тазгодишното отличие на Регионалната колегия на БЛС-Пловдив в категория „Ти си нашето бъдеще“. Той работи в областта на клиничната патология и е асистент и докторант към Медицински университет – Пловдив. Съавтор в 8 публикации с Импакт фактор. Участник в проекти свързани с Дигитална патология и..

публикувано на 17.10.24 в 10:59