2011 г. – Незабравимият Велко Кънев

„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка своя роля”. Това са думите, с които министърът на културата Вежди Рашидов изпраща актьора в последния му път. Думите бяха животът на Велко Кънев – на сцената и на екрана. Бяха чужди думи, но той ги преживяваше така, че ставаха негови – завладяващи, натъжаващи, вдъхновяващи.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тоест това, което искаш да изразиш с чужди думи, прочел си го и трябва да го кажеш с израза на друг човек – това в никакъв случай не трябва да остава като чужда фраза, а да преминава през теб – казва той.

Огромната си популярност Велко Кънев дължи повече на киното. Ролите му в „Оркестър без име”, „Матриархат”, „Мъжки времена”, „Да обичаш на инат”, „Бон шанс, инспекторе!” го направиха незабравим за поколения българи. Компанията от филма „Оркестър без име”, смятан за една от най-обичаните български ленти, имаше идея да се събере за неговото продължение. Но Велко не дочака този римейк.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Вижте, аз в 1973-та започнах да снимам за първи път. Дотогава във ВИТИЗ не съм снимал. Георги Дюлгеров ме покани за първи път. Но Апостол Карамитев ме извика и ми каза, че няма да ме пуснат да се снимам . Поради една проста истина: докато аз не вляза в театъра както трябва, докато не усвоя принципите на професията в театъра, всичко друго няма да става както трябва. И мисля, че беше прав. От 73 -та до сега около 30 филма имам.

Интервюто, което слушаме, е на Велко Кънев, дадено е през 1986-та година. По това време той се снима във филма „Да обичаш на инат”, за който казва: Този филм и тази роля са може би най истинската ми среща в киното. За публиката обаче всички негови роли са истинска среща с таланта и актьорското майсторство. От 1978 г. той е в трупата на Народния театър, където играе героите на Радичков, Вазов, Чехов, Молиер, Шекспир, Грибоедов, Бекет, Достоевски, Пинтър и много други. За ролята си на поп Кръстьо от пиесата „Великденско вино” с режисьор Иван Добчев през 1994 получава наградата „Аскеер”. Превъплъщението му в предателя на апостола на българската свобода Васил Левски пълни залата на Народния театър над 10 години, откъдето публиката излиза с насълзени очи:

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Има едно място край София – нарича се Голгота... Има едно място край Йерусалим и се нарича Голгота, което се тълкува лобно място. И говореше Исус: Отче, прости им, защото не знаят що вършат.

Защо го не отърваха, защо ги не бастисаха тия 20 души като са го карали през Балкана – него и другите двама. 20 души заптии . Едно писмо се намерило после в зандана. Едно писмо, писано от неговата ръка: Елати, елати мои братя българе. Решителни юнаци, мене отървете от 20 заптии.

Този монолог на Велко Кънев е записан в студио на БНР и запазен Златния фонд. А за самия спектакъл големият театрален режисьор Леон Даниел казва:

„Великденско вино“ на Константин Илиев аз поставях три пъти в три театъра, с коренно различни актьори. Поставях винаги с чувството, че сега вече май изчерпвам всичко, съдържащо се зад думите... И когато гледах Иван-Добчевата постановка, усетих, че добрата пиеса е като добър кладенец – колкото повече черпиш от него, толкова повече вода идва.

През 2007 г. Велко Кънев печели втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл” в Санкт Петербург. На 2 октомври 2008 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен – за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата празнува своята 60- годишнина с премиерата на моноспектакъла „Дванадесет разгневени монолога”. В отговор на въпроса коя е най-голямата илюзия в живота му, актьорът казва:

Аз продължавам да живея с чувството, че съм се обрекъл на нещо много красиво и много необходимо като театъра. Продължавам да вярвам, че всеки вътрешно има потребността да се докосне до частица от него, за да си разнообрази деня, за да се сроди с фантазията, с измислицата в изкуството.

Споделете

2011 г. – Незабравимият Велко Кънев

За Радио Пловдив

Програми

Още