Красивият конски кестен е незаменима билка

Всички сме се радвали на богатата сянка, която високата конусовидна корона на култивирания конски кестен прави във всеки парк или градина в цялата страна. Наричат го още див кестен или яровка.

Репортаж за опазването и лечебните свойства на конския кестен

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дивото растение е балкански ендемит и е защитен вид, включено в Червената книга на България. В страната ни има само едно естествено находище на див конски кестен - в резерват „Дервиша” в Преславския балкан, където вирее на около 380 – 500 м надморска височина. През последното столетие е засаден като декоративно дърво в паркове и градини навсякъде в България.

Конският кестен е високо до 30 м дърво, стъблото му е покрито със сивокафява кора. Плодът е сферична, зелена, покрита с бодли кутийка, съдържаща по едно - две едри, кафяви, лъскави семена. Цъфти през април – май, а плодовете узряват през септември - октомври.

Две билки се добиват от конския кестен – кори и семена. Най-много ценни вещества се съдържат в семената, които се берат след узряването им през есента.

Конският кестен е познат отдавна на хората, защото притежава ценни лечебни свойства. Те се дължат на високото съдържание на минерали като калий, фосфор и магнезий, на витамините А, С, В1, В2 и ВЗ, както и на микроелементи като мед, флуор и силиций, обясни магистър-фармацевтът Димитрия Стайкова.

"Употребата му в медицинско отношение е много широка и това се дължи на много изолирани лечебни съставки. Указанията за използването са варикозен симптомен комплекс – разширени вени, хемороиди, тромбофлебити и състояния след тях, профилактика при опасност от възникване на тромбози след хирургични операции, дори раждане, смущения в периферното артериално оросяване, дори при нощни мускулни крампи в мускулите на прасците".

Въпреки че е една от най-разпространените билки, има строги правила как се бере конският кестен. За да се запазят максимално добре лечебните качества, е много важно да се събират в подходящото време и правилно да бъдат съхранявани и транспортирани.

Плодовете на кестена се нарязват и се изсушават на сянка или в сушилня, при температура до 60 градуса. Правилно изсушените кестени са червеникави на цвят, с горчив вкус, без миризма. Допустимата влажност е 12%. Готовата изсушена билка се опакова в торби и се съхранява в проветриво помещение.

Напълно узрелите плодове се събират от земята, след като са паднали от дървото, като не се събират недоузрели, повредени или мухлясали плодове. Най-добре е дивите кестени да се събират, когато сами паднат от дървото, съобщи Георги Господинов, който от години се занимава със събирането на билки от района на Пловдив и Стара Загора:

"Кестените се събират, като падат след буря, след дъжд. Няма някакви специални изисквания как да се събират. Въпросът е да не е мухлясал, да е почернял, трябва да има нормален вид, както е на дървото. Средно на ден могат да се съберат по 1-2-3 тона, но не съм само аз, има и други - конкуренция. Един човек може да събере 100 – 200 килограма днес, като има кестени. Цената му е 30 – 35 ст./кг в суров вид. Конският кестен може да се съхранява с 2-3 години, ако е нарязан и изсушен както трябва. Ако попадне на влага, тогава мухлясва и заминава... Суши се и се изнася на Запад, предимно в Германия, но и за Испания, Франция, Италия. В България не правят почти никакви лекарства от него, почти всичко се изнася навън. Тази година има много кестени".

Преди години конският кестен е бил сред билките, които най-масово са се използвали в българската фармацевтична промишленост. През последните 15 – 20 години обаче употребата му в български лекарства е на практика нищожна. В тях се влагат най-вече полусинтетични съставки, които наподобяват лечебните свойства на конския кестен, обясняват фармацевти. Така обаче добавената стойност от безценните български лечебни растения остава не в страната ни, а в чуждестранните фирми.

Огромното количество добита билка се продава извън страната, като семената на конския кестен са сред 20-те най-изнасяни билки. Тъй като интересът към билката е много голям през последните години, особено на Запад, трябва да се полагат грижи за опазването й.

През последните години конският кестен в цялата страна е нападнат от листоминиращ молец. Това е вид пеперуда, чиято ларва се вгнездва в листата на дървото и ги унищожава. Засегнати са дърветата в цялата страна, като това се отразява неблагоприятно и на семената, съобщи доц. Веселин Арнаудов от Института по овощарство в Пловдив.

"На семената това се отразява неблагоприятно, тъй като химичният състав на кестените се променя и качеството на семената и те не са толкова полезни".

За да продължим да ползваме лечебните свойства на билката конски кестен, трябва да полагаме повече усилия за нейното опазване. Няколко са мерките, с които лесно можем да спасим лечебното растение, смята доц. Арнаудов:

"Единствените ефикасни мерки, които са се оказали, това е събирането опадалата шума, в която кестеновият молец презимува. Събирането на тези листа и компостирането им води до значително намаляване на плътността на молеца. Не се препоръчва изгаряне, тъй като така се замърсява околната среда с ненужни газове. Птиците могат да ни помогнат в това отношение – синигери, зидарки и други такива, които се срещат в паркове и градини, са много ефективни, особено в периода на гнездене и масово размножаване. Тогава, ако в градините се поставят къщички, в които да се съхраняват птиците, те също могат да редуцират до известна степен плътността на неприятеля".

За да предпазим конския кестен, трябва да познаваме добре вредителите и опасностите пред него и да участваме в акциите за спасяването на насажденията. Така ще опазим безценния конски кестен и поколенията след нас ще се радват на лечебните му дарове.

Информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация „Информация и природозащита“ на адрес: rubriki.eu,където те са подредени по теми.

Споделете

Красивият конски кестен е незаменима билка

13 са най- търгуваните билки в Пловдивско през 2015 година

Култивиране на салвия

Камшик или Агримония - отличен пролетен тоник

Събиране, преработка и реализация на кори от дървета и храсти

Култивиране на Бабини зъби – приносът на българските учени

За Радио Пловдив

Програми

Още