Великите европейци - Алесандро Волта

Думата „волт” има много значения. В средновековна Франция например тя означава восъчна кукла, върху която се практикува черна магия. Във фехтовката е начин, по който се избягва противников удар. В изкуството на ездата е кръг, в който се тренира обездка. В мошеническата игра на карти е разбъркване по такъв начин, че желаната карта да остане там, където бъркащият мошеник иска. 

Джузепе Камбини, Симфония №9 

Според съвременници, Алесандро Волта е „висок на ръст, с правилни, „антични” черти на лицето и спокоен поглед, говори ясно, просто, леко, понякога красноречиво, но винаги скромно и изящно. Той има силен и бистър ум и се отличава с искрено и категорично слово”. Направо да не повярваш, че този човек казва думата „мамо” едва на 4. Причината за това не е ясна. 

Факт е обаче, че когато през 1745 година малкият Алесандро Джузепе Антонио Анастасио Волта се ражда в италианското градче Комо, той е даден на дойка и забравен на село за четири години. Бащата и майката на Волта са с аристократи, но относително бедни, а има и нещо мътно в техния брак. Някои източници дори го наричат „таен”, защото когато 41-годишният Филипо Волта полудява по 19-годишната Дона Мадалена, той е монах-йезуит. Така или иначе, Филипо напуска ордена заради жената от графската фамилия Индзаги, а когато си прибират Алесандро от селото, той продължава до седмата си година да мълчи като пукал и близките му почти го отписват от нормалното развитие. „Имах диамант в къщи, но не знаех това” – казва баща му в момента, когато Сандро изведнъж се отваря за света и проявява неистовата си любознателност. Само че бащата, за когото казват, че е по-добър в харченето на пари, отколкото в придобиването им, умира скоро и оставя семейството си с имот на стойност 14 хиляди лири и дългове от 17 хиляди. 

Така за развитието на Сандро се грижат неговите чичовци. Семейният съвет решава, че той трябва да се посвети на правото и го записва в йезуитско училище. Младежът, който тутакси изчита всяка попаднала му книга, е добър по всичко, особено по литература и езици. Освен родния италиански, той знае перфектно латински, френски и английски, после се нахвърля върху немски, холандски и испански, към които добавя руски и старогръцки. Обаче проличава и все по-силната му склонност към природните науки, така че през 1761-ва чичовците го махат от колежа и образованието си Волта довършва в Кралската семинария в Комо.

Джузепе Камбини, Духов квинтет №1

След училище идва дълъг период на развитие, през който младежът се изгражда като учен. Той е силно привлечен от химията и физиката, най-вече от твърде модерната и вълнуваща част на тези науки - електричеството. Напредва бързо в материята и смело започва кореспонденция с известни европейски учени, а на 24 сам издава брошура, озаглавена „Атрактивната сила на електрическия огън”. Тя привлича вниманието на научните среди и през 1774 Волта е назначен за преподавател по физика в бившето си училище в Комо. 

Там той се посвещава на експерименти и следващата година на бял свят се появява първото му изобретение – електрофор, което е ранна форма на електростатичен генератор. Думата електрофор Волта сглобява от две гръцки думи и тя означава „електрическа благословия”. През 1776, когато е открит „запалимият въздух”, както наричат тогава водорода, Волта започва да изучава химията на газовете. Един ден, докато е на риба в езерото Маджоре, той е заинтригуван от мехурчетата в блатните части и така се стига до откриването на друг вид  „запалим въздух”, метана. Волта развива и правилна теория за произхода на запалимия въздух. До онзи момент учените намират такива газове само във въглищни пластове и каменна сол, затова се смята, че те са продукт на минералното царство. Волта отрича това и правилно посочва, че всичко се получава от гниещи животни и растения, които някога са живели в езерата и блатата, затова нарича своето откритие, метана - „запалим въздух, роден в блатата”. 

Волта отчита, че метанът е по-малко експлозивен от водорода и му търси практически приложения – излиза с идея за лампа, в която метанът замества петрола и изобретява нещо като газов пистолет, устройство, което той нарича електрически пистолет. Това пък му дава друга идея. През 1777, в писмо до професор Барлети от университета в Павия, Волта предлага между Комо и Милано да се изгради електрическа сигнална линия, като по опънати метални проводници ще се движи електрическа искра, произведена в единия край чрез устройство на принципа на неговия пистолет. Това всъщност е идеята за телеграфна връзка. Откриването на метана и свързаните с него устройства правят Алесандро Волта изключително популярен и австрийското правителство, в чието владение тогава е Северна Италия, му дава стипендия, с която той обикаля практически цяла Европа и среща най-известните учени на своето време.

Джузепе Камбини, Духов квинтет №2 

През 1779-та 34-годишният Алесандро Волта е вече професор по експериментална физика в университета в Павия, пост, който заема през следващите 40 години. Това време е щастливо за него, той има възможност наистина да експериментира и така стига до още редица изобретения, включително с най-голямото си откритие – електрическата батерия. Това изобретение на Волта веднага прехвърля човешката цивилизация от сравнително немощния свят на статичното електричество към този на електродинамиката, в който и до днес се случват редица чудеса. 

Цялата работа започва обаче с изследванията на един друг известен италиански физик и приятел на Волта – Луиджи Галвани. Галвани открива нещото, наречено „животинско електричество”. Сещате ли се - жабешкият крак потръпва, когато е свързан във верига с две метални пластинки, самите те свързани помежду си. По отношение на това какво точно се случва в дадената ситуация между двамата приятели започва спор. Галвани настоява, че електричеството произтича от животното, докато Волта твърди, че жабешкият крак е само подходяща среда, преносител на електричеството, онова, което днес наричаме „електролит”. Самият той първо експериментира с езика и дори с окото си в ролята на електролит, но после слага между двете метални пластини хартия, напоена със солен разтвор и доказва, че електрическият поток продължава да се движи. Така ученият първо открива нещото, наричано Закон на Волта за електро-химичната серия. 

Според него електро-движещата сила на галванична клетка, състояща се от чифт метални електроди, разделени от електролит, е разликата между техните два електродни потенциала. Но по-важното – той измисля и тъй наречения Волтаичен куп, всъщност, първата, доста примитивна, но истинска електрическа батерия, която може да осигури непрекъснат електрически ток към дадена верига. Тази батерия се състои от два електрода – цинков и меден, между които има електролит, най-често разредена сярна киселина. Батерията е „куп”, защото могат да се натрупат един върху друг доста такива пластове, което пък засилва нейния капацитет. Първата публична демонстрация на това новаторско устройство е през 1800 година и то носи на Волта изключително много слава и пари, включително личното признание на Наполеон и графска титла.

Джузепе Камбини, Аморозо

След изобретяването на електрическата батерия, Алесандро Волта не спира да работи, но се отдава най-вече на демонстративни пътувания и срещи по Европа, както и на преподаване.  Оттук насетне той не изобретява нищо значимо, което всъщност е съвсем разбираемо. 

Като се има предвид колко огромно човешко постижение е електрическата батерия и всички нейни теоретични и практически последствия – как да надскочиш това и да изобретиш нещо още по-значимо. Иронията на съдбата обаче не се интересува от големи постижения, а вечно опитва да докаже, че без човекът Вселената вероятно щеше да е доста по-неприятно място. Алесандро Волта умира през 1827-ма, на почтената възраст от 82. Трийсетина години по-късно италианската общественост, начело с краля, започва кампания да се съберат негови вещи, писма, книги и други притежания от целия свят, където те са пръснати, като плащат за тях сериозни суми. 

Е, събират ги и правят музей. Още 30 години по-късно обаче, по време на едно изложение за живота и постиженията на великия Алесандро Волта, всички негови вещи изгарят в пожар, предизвикан от електрическа искра в резултат на късо съединение.

Джузепе Камбини, Струнен квартет №3