Календар на ЛР - Трънката - уникален дар от природата

Едно от най – разпространените лечебни растения – вкусната и полезна трънка, се употребява още от древността. Установено е, че трънки са част от стомашното съдържимо на човешка мумия на възраст от 5300 години. Вкаменелости с плодове трънка са намерени в швейцарски езерни жилища. Пръчки от трънка са носени по традиция от войниците на Британската армия. Нашият народ също посвещава на трънката приказки, афоризми и песни.

„Тая широка популярност сред народа е намерила отражение дори и във фолклора. Има една закачлива песничка си спомням от детството – „Кацнал бръмбар на трънка и започнал да мрънка - или да врънка, или да мрънка. А има даже и още нещо – „Бабината ти трънкина!“ нали както казват, така че едно растение, както виждаме, непретенциозно, но познато и във фитофолклора, и използвано и в бита на хората“.

Проф. Станев, смята, че трънката е неоснователно пренебрегвана. Тя е едно от богатствата, с които природата ни дарява всяка есен. Трънката е бодлив храст или малко дърво, достигащо височина 3, дори до 5 метра. Клоните имат дълги, остри шипове. Цветовете са бели или светло жълти. Плодът е тъмносин до лилаво-черен, има стипчив кисел вкус.

„Трънката е от едно семейство – розоцветни, от което са по – голямата част от нашите овощни дървета и храсти. Разпространена е в цяла България от равнините някъде до към 1 200 метра в предпланините и долния планински пояс. Това е един неголям, бодлив храст с бели цветове. Среща се по окрайнините на горите, по синури, пътища, поляни, на някои места даже образува доста гъсти и трудно проходими храсталаци, заради бодлите, които има“.

Трънката се възпроизвежда чрез семената си, но основно от плътните си коренови издънки – обяснява проф. Стефан Станев:

„Размножаването – по вегетативен начин с тия коренови издънки масово плъзва. И, разбира се, по традиционния начин - със семена. Но основно се размножава по вегетативен начин чрез кореновите издънки“.

Трънката съдържа флавоноиди, танини, пектин, витамин С и голямо количество захари. Биологично активните й вещества се използват за лечение на стомаха, черния дроб и бъбреците. Тя помага и при невралгии, нарушения в обмяната на веществата и авитаминоза.

„Дребни, сини плодчета съдържат доста дъбилни вещества и танини и затова са много кисели и не могат да се ядат. Но, когато мине първата слана, от студа дъбилните вещества намаляват, увеличава се количеството на захарите. Те омекват, тогава могат да се ядат“.

Узрели трънки могат да се наберат през септември-октомври, но те остават по храстите и след листопада до късна есен. Брането спира при трайно падане на слани и в началото на зимните студове. Не се събират неузрели, както и измръзнали и осланени плодове, които бързо се развалят. Такива плодове не се изкупват и в пунктовете. Събраните правилно плодове са с добро качество и затова са най – лековити, с добра изкупна цена и носят по – добри приходи. Могат да се съхраняват до 30 дни в щайги или кошници, защото след това ферментират.

Трънките се берат ръчно, с помощта на ръкавици, може и с берачки. Недопустимо е чупенето на клони и рязане на цели храсти. Затова е важно фирмите, които организират кампаниите за изкупуване на различни билки и плодове, да упражняват контрол да не се унищожават растенията.

Хищническото използване на лечебните растения може да доведе до унищожаване или намаляване на техните естествени находища. Загубата е не само за природата, но и за хората, тъй като при неправилно събиране се увреждат находищата и се застрашава добивът през следващия сезон, а в най – лошия случай и съществуването на вида. Затова е важно да се осигурява естественото възобновяване на ценните лечебни растения.

Прибирането на плодовете от трънката се определя според района на събиране, надморската височина и климатичните особености. Има обаче специално условие, определящо началото на брането – съобщава Недко Серкеджиев, който повече от 10 години изкупува, преработва и изнася трънка:

„Трябва да стане 21 % захарност да има и почват. 21 – 22 и тогава почват. – А как ги определяте? – Ами от различните райони се наберат по един чувал, от друго място наберат един чувал и се мери захарността. 21 не стане ли, 21 – 22 не се почва трънката“.

Плодовете на трънката се сушат на слънце, във фурна или в сушилня.

„Суши се, после се минава на тресачки, вземат се листата и боклуците в нея – клечки и тъй нататък, и се почиства допълнително на ръка. Примерно смачкани трънки, махат сухи трънки и костилки се махат.“

Един работник може да набере около 20 кг плодове за един ден. У нас могат да се събират годишно около 4000 тона трънки за промишлена преработка.

80 % от събирачите на трънка у нас я предават в сурово състояние за замразяване в хладилници – твърди Недко Серкеджиев от Казанлък. Той прогнозира, че тази година може да се изнесе от 1 000 до 1 500 тона замразена трънка:

„Трънка се прави около 1000 тона. Хиляда тона се прави замразена, даже може би и прехвърлят 1000 тона. – А сухите колко, какво количество? – Сухите  нормално си искат 50 – 100 тона, ама аз имам заявка за 30. Ако ми подадат пари за 50 тона и 50 тона ще направя, ама тая година са поискали 30 тона“.

Трънката е един от най – разпространените горски плодове. Събирането й осигурява поминък и е източник на доходи за местните общности. От България се изнася замразена или изсушена трънка, главно за Австрия, Франция и Испания.

Примо Тисели е управител на фирма, износител на замразени плодове със седалище в пазарджишкото село Лозен. Италианецът, който живее в България, споделя, че замразени плодове трънка се търсят основно от три европейски държави:

„Австрия, Германия, Чехия, там се продава. Сега имам клиент от Австрия иска 100 тона трънки. Аз купи, после тука ще прави селекция на лента – какво не става, и после или кашони, или чували – замразени. Там на Северна България има много, на район Монтана, Белоградчик, Вършец. Аз имам мои хора там и купи. – Изкупната цена на трънката колко е за килограм? – Аз продавам на 65 – 70 евроцента. – А тука на колко ги купувате? - Е тука 70 – 75 стотинки“.

Плодовете на трънката са богати на витамини, киселини, захари, соли, минерали и други полезни за човека вещества.

Специалистите обаче предупреждават, че трънката трябва да се упатребява много внимателно, защото плодовете й съдържат вещества, които образуват силно отровни цианиди. При варенето обаче токсичните вещества се унищожават. Суровите плодове могат да се ядат само след първата зимна слана.

Трънката е търсена суровина за хранително-вкусовата промишленост:

„Конфитюри, сладка, плодово вино може да се прави. Сиропи също, даже и оцет“.

Проф. Стефан Станев обяснява, че заради плътните си коренови издънки, трънката служи и за укрепване на терени против ерозия:

„Особено е подходящо за укрепване на склонове, ронливи склонове като противоерозионно средство, защото тя образува много коренови издънки и оттам се получават доста гъсти храсталаци“.

Трънките са голямо лакомство и  за животните. Горското растение намира приложение и в декоративното градинарство.

При проявен интерес от български предприемачи, вместо да се изнася за чужбина, замразената и изсушената трънка може да се използва у нас. Нужно е да се създадат този вид производства, които да носят принадена стойност в нашата страна.

Информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация "Информация и природозащита". Адресът е: rubriki.eu и на него ще намерите всички излъчени до сега рубрики, подредени по теми.