Болниците в Раковски и Карлово с надлимитна дейност

Бюджетът на Националната здравносигурителна каса трябва да се актуализира с не по-малко от 60-65 млн.лв. настояват от Българския лекарски съюз. 

Пациентите вече са получили нужната им медицинска помощ, но на лечебните заведения тя не е заплатена. Надлимитна дейност е била извършена не само от частни болници, а и от университетски и общински лечебни заведения. 

Пресмятанията за липсите правим с д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници в България. Общо 37 са общинските здравни заведения в сдружението, повече от тях са с надлимитна дейност.

До 25% има на места намаляване на работните заплати в болниците на общинско ниво, това заяви д-р Неделчо Тотев. По думите му това става след въвеждането на лимитите в лечебниците с постановление.

Р. П.: Какъв е полезният ход, д-р Тотев, след като постановлението не дава да се платят тези надлимитни средства според вас?

Неделчо Тотев: За нас парадоксът е изобщо да има лимит в здравеопазването, когато от едната страна те задължават да лекуваш всичко безотказно, когато в крайна сметка обслужваш здравно осигурени и за мен редно е да се намерят средства, защото те не са и толкова много в крайна сметка, говорим в аспект такъв – бюджет на държава, бюджет на Национална здравноосигурителна каса и то да се намерят средства в рамките на бюджета за тази година, защото ние тръгнахме с един доста голям дефицит от миналата, знаете, че се изплатиха суми от тазгодишния бюджет за неща, които бяха изработени миналата година. И този пасив в самото начало на годината всъщност в момента го има налице и сега и ако не се разплати сега сумата и се тръгне да се прехвърлят и да се правят някакви такива ходове, заобикаляйки някои нормативни документи или пък избягвайки от същността на проблема ще стане пак така, че догодина ще платим пари от тази година, ако реши разбира се НЗОК и министерството да се платят тези суми и ще тръгнем пак с един голям дефицит и винаги ще си вървим с него, което никому не е нужно.

Р. П.: Да, това е доста сложен, омагьосан кръг, от който няма излизане. Но все пак кажете ми как се отразиха тези лимити на пациентите, усетиха ли ги или по-скоро на вас лекарите се отразиха?

Н. Т.: Пациентите по-трудно биха могли да ги усетят, защото така или иначе, за да изпълниш алгоритъма на пътеката трябва да спазиш точка по точка всяко едно назначение, всяка една диагностична процедура. Ако ти едно не изпълниш няма всъщност как да отчетеш пътеката. Така че от към лекарства и консумативи бяхме длъжни да ги поддържаме. От към хотелска част – да, може би там има неща, които пътеката не ги регламентира строго и в крайна сметка всичко рефлектира върху персонала.

Р. П.: Намаление има ли някъде на заплатите?

Н. Т.: В една част от болниците – да, даже от справката, която ми беше изпратена някои колеги са стигнали до цифра 25 %.

Р. П.: Какво? Намаление на заплатите?

Н. Т.: Така поне е записано. На мен сега ми е трудно да го докажа дали е така. Но имайте предвид, че имаше едно увеличение заради това, че се вдигна минималната работна заплата – когато се вдига минималната работна заплата тя всъщност влече след себе си и другите – или ги вдигаш, за да спазиш пропорцията, която съществува между младши персонал, по-висш персонал и висш персонал или иначе ще се заличат тези разлики и става доста неприятно и напрегнато, защото не може санитар в една болница почти да се изравнява по заплата с медицинската сестра, която знаете е с полувисше образование. Всъщност управителите бяхме принудени да се свие до минимум ресурса, с който разполагаме, за да може материално да стимулираме онези отделения, които работят по-ефективно. И от там вече върви след себе си всичко друго. Не можеш да стимулираш работещите, пак се стига до една уравниловка, защото просто те принуждават обстоятелствата, а заплатите не са мърдали 5 – 6 г. на лекарите имам предвид и на медицинския персонал, изключение правят тези 20 – 30 лв, които вдигат минималната и ние сме длъжни да следваме тези заплати и затова има една апатия, да кажа едно нежелание на персонала да работи, нежелание да участва активно в т. н. ефективна реформа.

Р. П.: Как я окачествявате сега, д-р Тотев, тази реформа?

Н. Т.: Ние бяхме категорично против разделянето на пакетите. Изказахме нашето становище, не че някой се съобразява с него. Ние от четири години прокламиране за една ефективна реформа, такава, която да се започне, целта е не само да се демагогства, но и да се обърнат нещата така, че и пациентите, и лекарите да са доволни.