Кметът не е чиновник, той трябва да е сред хората

"Кметът не е чиновник, той трябва да е сред хората", заяви в интервю за Радио Пловдив по повод кандидатурата си за кмет на Пловдив народният представите от ПФ Славчо Атанасов. 

Пловдивчани познават Атанасов като кмет на града през периода 2007-2011, преди това и като кмет на район "Тракия".

Атанасов е член на Пловдивската адвокатска колегия, работил е и като училищен психолог. 

През 2007 година печели убедително местните избори в Пловдив от първия тур с близо 54 процента от гласовете. В началото на ноември 2011-а губи следващите кметски избори с минимална разлика от около 2000 гласа и става общински съветник.

През 2014-та Славчо Атанасов е избран за народен представител от Патриотичния фронт в 43-то Народно събрание. Той е женен, с една дъщеря. За кмет е издигнат от „Коалиция за Славчо Атанасов: Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО”. 

Р. П.: Защо искате да сте кмет? Искате ли реванш?

Славчо Атанасов: Тук не става дума за реванш, просто обичам до безумие моя роден град. Целият ми съзнателен живот е преминал в него и пловдивчани според мен заслужават нещо много повече от този модел, който се наложи в последните четири години – ще го нарека бездушен, ще го нарека модел, откъснат от хората, ще го нарека модел откъснат от реалностите на живота, ще го нарека модел, управляван единствен от кметския хотел и от кметския кабинет, без наистина да имаш реална представа какво вълнува пловдивчани. И моето верую е, че Пловдив трябва да се управлява със сърце.

Другото, което ме накара да се кандидатирам за тези избори е нощта на 2 ноември 2011 г., когато вотът на 70 000 пловдивчани, повтарям – на 70 000 пловдивчани, беше по чудовищен начин манипулиран и в съзнанието на много от хората на Пловдив остана, че на практика изборите в Пловдив и вотът на хората беш е подменен. Аз никога няма да забравя очите на тези хора на другата сутрин, когато много от хората си казаха – легнахме със Славчо Атнасов, а се събудихме на сутринта с Иван Тотев. Това са причините, които ме карат отново да се кандидатирам за кмет на Пловдив.

Р. П.: Защо смятате, че заслужавате доверието на пловдивчани?

С. А.: Защото вече съм го показал. Над 70 000 души гласуваха за мен преди четири години. Само ще припомня – това е наистина един куриозен случай в политическата история на България, аз дойдох на власт и станах кмет на Пловдив с 56 000 гласа, а си отидох от властта в Пловдив със 70 000. Няма друг такъв случай в пловдивската история и изобщо в българския политически живот.

Р. П.: Да отидем сега към програмата за управление и това, което смятате да направите за пловдивчани, да започнем от най-малките – какво смятате да направите за децата на Пловдив, какво още.

С. А.: За мен най-важните хора в едно управление са децата и възрастните хора, защото в края на краищата те са и най-беззащитни. Ще кажа само, че тъй като и вие го виждате всеки ден съм по улиците на Пловдив, срещам се със стотици пловдивчани на ден, а също така виждам и дечицата на Пловдив по пловдивските площадки, в пловдивските зелени площи, искам да ви кажа, че въпреки, че по моя мандат се построиха 150 детски площадки те са крайно недостатъчни за нашите деца. Трябва да се строят още площадки. Сегашното ново управление на града, на което след два месеца му изтича мандата, понаправи някои площадки, но те са крайно недостатъчни, продължавам да го твърдя. В бъдещото си управление ще наложа също този модел, тъй като на много места родителите на тези най-малки жители постоянно повтарят, че липсват детски площадки и аз го виждам. А много от тези площадки, които бяха изградени на времето, в момента са изключително занемарени, просто не са поддържани. В същото време виждам, че се строят площадки за по 500 хиляди лева едната, което сами разбирате, че това е абсурдно, защото, първо, че цената е безумна, второ, защото тези пари се взимат от родителите на нашите деца. Само ще припомня, че мои детски площадки струваха между 12 и 10 хиляди лева.

Р. П.:  Сега и към бизнеса на Пловдив – там какъв е ангажиментът и какво е първото, което трябва да се направи за облекчаване на бизнес атмосферата?

С. А.: Може би ще учудя ако кажа, че една община трябва да създаде преди всичко условията, за да има бизнес. Няколко неща интересуват бизнеса, тъй като вече съм направил срещи с почти всички сериозни бизнесмени на града, в същото време се срещам  всеки ден и с много дребен и среден бизнес на града. Няколко неща ги интересуват. Първо, данъците – изключително сгрешена данъчна политика в момента. Пловдив от града с най-ниските данъци по време на моето управление в страната в момента е градът с най-високите данъци. Това страшно много пречи не само за обикновените пловдивчани – за мен, за вас, за всеки един от домакинствата в Пловдив, но това пречи изключително много на бизнеса и особено на дребния и средния бизнес. Просто данъците станаха непосилни. Не случайно много от фирмите, особено малките фирми на Пловдив фалираха, а  друга част от своята реализация решиха да търсят своята реализация в други съседни общини, които са с много по-ниски данъци.

На второ място, изключително мудна администрация и липса на администриране. Това страшно много пречи на бизнеса, да не казвам, че според думите на самите бизнесмени, много често те са изнудвани от самите чиновници. Мисля, че на всеки пловдивчанин се е сблъсквал с това бездушие на администрацията и нейната тромавост. И не само бизнесът, а всеки пловдивчанин в момента страда от това. Това са двата основни двигателя, които помагат и привличат един бизнес в една община.

И не на последно място, гласуваха се в сегашното управление много спорни, да не кажа скандални, наредби, които просто убиват бизнеса. Например, тази наредба, която забележете, дребният бизнес и ресторантьорите в града се изисква те да плащат за озеленяването на своите заведения. Това нали разбирате, че е абсурдно. Това е задължение ако щете на самата община и вместо  тя да стимулира бизнеса, че създава около самите обекти добри условия, облагородени условия, напротив, в момента бизнесът е длъжен да плаща за това, че благоустроява определени зони на общината, които, забележете, които са нейно задължение да го прави.

Р. П.:  Преминаваме и към хората в трудно социално положение. Каква е програмата там и?

С. А.: Първо, тези хора, а и всеки един човек в Пловдив иска да види кмета си близо до тях, т. е. кметът не е чиновник, това много ясно искам да го подчертая, тъй като съм бил все пак и аз осем години кмет, кметът не е чиновник, кметът не работи „от” – „до”, от 8 сутринта и до 5 след обед и след това да си взима шапката и да си отива. Хората го искат близо до тях. за да усетиш наистина проблемите, особено на хората с тези социални групи и най-вече инвалидите и хора в неравностойно положение и ти трябва да си сред тях  да усетиш тяхната болка. Не я ли усетиш, ти си мислиш, че няма такъв проблем. Ще дам един пример, че сегашното управление премести дирекцията за социална политика от централна община в момента е на бул. „Руски”. Вместо тази дирекция да е точно до кабинета на кмета, както беше, тя в момента е на съвсем друго място, но не в централна община. Тези хора страдат, както казах, от високите данъци и такси, преференциалните пътувания бяха им отнети, всички социални придобивки на тези хора бяха отнети – социалните асистенти бяха намалени. Задължително трябва да има безплатни кухни за хора в най-тежко социално положение, защото, забележете, ние сме в криза – и не само Пловдив, не само България, целият свят в момента е в икономическа криза. Когато имаш икономическа криза задължително трябва да се погрижиш за групите, които най-тежко понасят тази криза. А това, разбира се, са хората в неравностойно положение, особено инвалидите. Спомням си, че по мое време 82 хиляди човека пътуваха с градския транспорт с преференциални цени. Какво стана в момента – картите се вдигнаха до небесата на тези хора. Пловдив по мое време беше обявен, не от кой да е, а от синдикатите на държавата, които следят за тези неща, за най-социалния град в България. В момента не остана абсолютно нищо.

Р. П.: Когато мислите за управление кой е вашият принцип – тоягата или моркова, за да разберем още за вас като личност, като някои от тези хора, които ни слушат, не ви познават, примерно новите пловдивчани?

С. А.: Нито тоягата, нито морковът. Тоягата и морковът е сталинистки подход, по-скоро за мен най-важното за един управленец е почтеност и справедливост. Аз никога не съм използвал принципа на тоягата и  моркова, защото той е характерен за тоталитарни общества и за общества, където има много сериозна болшевизация.

Р. П.: Какво мислите за политиката  - кой е основният ви принцип там – убеждавай или побеждавай?

С. А.: Нито единият, нито другият... по-скоро – помагай. Това е най-важното за един управленец. Той затова е избран от хората най-вече да помага на хората за развитието му, а на обикновените хора да помага, когато е близо до тях, когато има приемен ден всеки ден. Вие виждате ли? сегашният кмет изобщо няма приемен ден. При него се влиза по-трудно отколкото при Обама и при Путин. Това е истината.

Р. П.: Да преминем ли особено важната тема свързана с финанси и пари? Кой е вашият ръководен принцип там – спестявай или печели съответно повече?

С. А.: Парите на Пловдив са много важни, защото това са мои, ваши пари, това са парите на пловдивчани, трябва да знаеш къде отива всеки лев на пловдивчани. В същото време трябва да правиш така, че града да се развива. Т. е. аз не противопоставям двата принципа – единият принцип на спестяването, другият принцип е да търсиш пари. И двата принципа са изключително важни, защото вие знаете – има една народна поговорка – когато от една къща само изнасят, дори една игла да изнесеш, тази къща рано или късно фалира, това е народната приказка. А в същото време, за да привличаш пари, за да привличаш инвестиции в града ти наистина трябва да създадеш условията, за да привлечеш тези инвестиции.  А това както казах малко по-горе във вашите интервю е именно чрез съответно да намираш условията, т. е. – по-ниски данъци, по-добра социална политика, по-добро администриране, по-добри наредби, а не тези безумия, които се гласуваха напоследък.

Р. П.: Когато мислите за себе си като кмет как се виждате – политик, администратор или стопанин на града?

С. А.: Преди всичко стопанин. Защото то събира с себе си всичко. Един стопанин задължително  е администратор. Това е аксиома. И той е и добър политик, да ви кажа. Добрият стопанин, тъй като добри са му помислите, най-вече трябва да има желание, желание за развитие на града му , той е и разумен политик.

Р. П.: Мислено идете на любимото си място в Пловдив с книга, която харесвате и с музика, която да слушате там. Кажете ни сега.

С. А. : Любимото ми място е Гребната база  - това е най-красивото кътче на Пловдив, за жалост, както е тръгнало напоследък, слава Богу, че два месеца има до края на този мандат,  просто  без коментар, там се изсякоха стотици дървета и белите дробове на Пловдив не изглеждат толкова добре. Вие помните покойният Георги Славков какво направи за Гребната база и в момента как изглежда тя.

А що се отнася до книгата, за мен най-съвършеното нещо, което създавано в света на литературата е „Изгубеният рай” на Джон Милтън, защото за мен Джон Милтън е най-великия автор не само на английската литература, прощавайте, Шекспир също много го обичам, но Джон Милтън според мен е много по-философски и не само към британската литература. Харесвам и много български автори – например един Димитър Талев – уникален автор, един Димитър Димов, харесвам, така може да излезе и като клише, но поезията на Ботев е невероятна, въпреки че има само 20 стихотворения, но тези стихотворения както казва дядо Вазов какви са – те са наистина бисери в световната литература. Не случайно в Сорбоната със златни букви са изписани стихове не на кой да е, а на Христо Ботев. И музиката – любимият му композитор е Хендел, Георг Фридрих Хендел – невероятно красив автор, автор, който те кара да бъдеш по-добър. "Седма сюита" за мен е едно от най-великите неща, които което създавано изобщо някога в световната музика.

Р. П.: Последно, защото започнахме с любовта ви към Пловдив – какво остана от първия мандат, което искате да продължите евентуално във втория или какво още заслужава Пловдив?

С. А.: Това, което много ми се иска да направя, въпреки че имах приемен ден всеки ден за граждани, в момента като обикалям пловдивските улици и се срещам с най-обикновените пловдивчани и с най-различни човешки съдби се стремя да направя така, че в новия си мандат ако може още повече пловдивчани да приемам, защото в първите четири години, ако, повтарям, и да имах приемен ден всеки ден сякаш не успях да се докосна до всяка болка на пловдивчанина. Затова ще разчитам изключително много на районните си кметове, които ще ги задължа да имат приемен ден всеки ден, а също така ще възстановим това, което беше унищожено веднага след като дойде г-н Тотев на власт, да възстановим гражданските съвети към всеки един районен кмет. По този начин освен аз, а и районните кметове, които ще ми бъдат първи помощници те ще са много близко до хората и до човешките проблеми. Най-важното е, повтарям, един управленец да има човешко лице. От там нататък всичко друго се нарежда. Когато искаш наистина да помагаш на хората, а не да се облагодетелстваш за тяхна полза и най-вече да се облагодетелстваш за себе си, то тогава аз мисля, че едно управление дори да правиш грешки, защото неизбежно е да правиш грешки в едно управление, мисля, че и хората ще те разберат.