Европейската комисия предложи държавите от Европейския съюз да приемат общо 160 000 бежанци на задължителна основа, като председателят й Жан-Клод Юнкер обясни, че това ще бъде част от "бързия, решителен и всестранен" отговор на Европа срещу мигрантската криза.
Геополитикът доц. Марин Русев с оценка за реакцията на страните от Стария континент и тази на България.
Сега и към горещата европейска тема, която е номер едно и за Европейската комисия, за Европейския съюз и парламент. ЕК предложи държавите от ЕС да приемат общо 160 000 на задължителна основа като председателят й Жан-Клод Юнкер обясни, че това ще бъде част от бързия и решителен всестранен отговор на Европа срещу емигрантската криза. Дали да има задължителни квоти и как ще се реши проблема сега ще говорим и за широтата на всичко, което става в геополитически план с доц. д-р Марин Русев, който ръководи катедра „Регионална и политическа география” в Геолого-географския факултет на Софийския университет. Сякаш за първи път Европа се изправя пред такава криза. Как реагира според вас?
Марин Русев: Според мен Европа се бори с последиците, а не с причините и ако дава вид, че се бори и с причините, то, очевидно е, е изключително неефективно. Според мен съвсем близък е моментът, в който това, което се случва по границите между Сърбия, Унгария и Австрия, може би вече ще важи за цяла Европа, тъй като процесът може да стане неконтролируем.
Причините да се стигне до тази ситуация са десетилетни – Европа остарява, създава демографски вакуум и може би от чисто демографска гледна точка полезен процес, тъй като доста млади хора влизат в Европа, но тук големият проблем е, че културната промяна, която е свързана с нахлуването на другите в Европа е изключително бърза. Европа се променя и в това няма нищо ново, но изглежда скоростта, скоростта е много голяма и това създава опасност от рязко възникване на трудно управляеми ситуации. Очевидно е, че от тази гледна точка процесът е неизбежен и ако Европа трябва да прави някаква стратегия, някаква политика тя не трябва да бъде само с туширане на конюктурната опасност, а да изработва дългосрочни програми за минимизиране на рисковете.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..