Един от последните случаи на насилие и агресия - побоят над няколкогодишно момче, заради две-три сини сливи, предизвика разговор с Маргарита Петкова.
Какво се случва в обществото ни, в битието, семействата и държавата ? Въпрос на политика и стратегия, на морал, възпитание, моделите на подражание ? Защо се засилва агресията и безразличието ? Какви са ценностите ни ?
Държавата е агресивна към своите граждани, които тя счита за поданици, което е много страшно и това акумулира агресия. В едно гражданско общество в България, каквото все по-трудно вярвам, че може да се зароди до края на моите земни лета, ние все повече безкрайно безразлични и изразяваме своята гражданска позиция чрез документиране на насилие, на агресия, на престъпления и т. н.
Нека не търсим проблема в това, че ние ставаме агресивни дори към собствените си деца и така вътре в нас някъде изведнъж ставаме агресивни, защото гледаме американски филми, както по едно време се говореше. Не, проблемът е съвсем на друго място.
Държавата не трябва да кове закони против агресията в семейството, в училището, на улицата и т. н. Държавата трябва да се вземе в ръце и да стане държава т. е. хората да живеят спокойно – да имат работа, ние нямаме икономика, а когато нямаш работа, когато си броиш стотинките, когато се чудиш как да си платиш сметките ако изобщо можеш да си позволиш, в един момент агресията избива към най-слабия – към собственото ти дете, към чуждо дете, към възрастен човек.
Такава е истината. Тази агресия не се взима просто ей така, защото няма какво да правим. Ние седим и нямаме как да изкарваме хляба си, няма как да купим на детето си дрехи и обувки, да не говорим, че няма как да го заведем на почивка – това е коренът, икономически са проблемите и те нарастват все повече и повече и акумулират в тази агресия в цялото общество, тя е на всякакво ниво.
А другият проблем е, че има ненаказуемост в България. Ние нямаме ценности, една ценностна система беше разрушена и на нейно място не се постави нищо друго, не се изгради, остана празно място, аз не обсъждам системата чавдарчета, пионерчета, комсомолчета, но какво се предложи на нашите деца – те скитат по уличаците (по улиците).
Разговор с Маргарита Петкова поет, преводач и публицист, на която не и е все едно. И не се затваря в кулата от слонова кост, което е във възможностите и. Автор на 13 книги. И на над 200 популярни песни, между които „Иване, Иване” на Богдана Карадочева и „Болката отляво” наВасил Найденов. Между отличията и е и значката на Съвета на европейската научна и културна общност"Златна книга" за принос към развитието на българската култура. Превеждане е на почти всички европейски езици. Определят я като "неопитомяема".
Цялото интервю с Маргарита Петкова е в звуковия файл.
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..
Денят на християнското семейство е повод да се замислим за ценностите, които предаваме на децата си, и за ролята на семейството в изграждането на морални и духовни устои. В съвременното общество, където динамиката на ежедневието често отнема от времето за близките, днешният празник ни напомня за важността на семейната сплотеност и духовното..