Балканската газова геометрия е свързана с Гърция, Ирак и Украйна

 Украинската криза,  иранската сделка и гръцката драма имат връзка с балканската газова геометри, защото са свързани с газа.   Мнение на   проф. Нина Дюлгерова   професор по международни отношения, доктор по история, доктор на икономическите науки.

Балканите са част от широкомащабна, но динамична и многовекторна панорама, в която геополитическият модел вече бързо се разчупва и по-видим  е хаоса и динамиката, в които трудно се откриват акценти, но тези три акцента украинската криза,  иранската сделка и гръцката драмау които  имат връзка с балканската газова геометри, дават ориентир. 

Проф. Дюлгерова включва в "балканската газова геометрия" още Турция, Македония, и Полша. 

 Конкретиката е свързана със следното – 1 декември 2014 г. руският президент направи политическото изявление – отказ от „Южен поток”, след което влезе в една позната схема  подобна на 2012 г. – България отказа Бургас – Александруполис и там се тръгна пак в турския вариант, който остана само в сферата на политическите пожелания. В случая смятам, че ние половин година наблюдаваме политически рокади и изявления, декларации, подписване на някакви споразумения предварителни, които и според мен са част от политическия пъзел, но не са част от конкретиката за реализацията на подобен проект. От няколко месеца вече е коренно различно – категорично е свързано с Гърция и минава директно малко през турска територия и директно към гръцката граница. „Южен поток” никой не е спрял нито финансирането, нито е закрил проектните компании, което говори, че там също са на стендбай положение.

Според проф. Дюлгерова актуалният  сега Турски поток  е свързан с толкова много обстоятелства, които биха пречили  повече ,  отколкото  от Южен поток, който  не е закрит, и е готов  около 90-95 процента.

 Аз лично съм твърд привърженик на това, че „Южен поток”, в не зная какво точно време – година, две, три, ще тръгне към реализация, защото той е на 95 % решен в политически, икономически план. 

Р. П.: С участието на България ли?

Н. Д.: Да, да, да, разбира се.

Р. П.: Какво става с „Белене”, какво ще се случи?

Н. Д.: С „Белене” търси се някой, разбира се да е извън Русия, който да вкара пари, но същевременно да гарантира финансовата подкрепа на политическата власт, която ще даде възможност за реализацията на този проект. „Козлодуй”  според мен е в историята и той беше част от политическата риторика и битката между бившите управляващи и настоящите управляващи, но тъй като енергийната, как да кажа, ще използвам думата „каста” вече, енергийната каста продължава да е актуална и за нея няма значение кой е на власт, тя ще се ориентира и ще направи всичко възможно да реализира един от двата проекта. Аз съм по-склонна да мисля за АЕЦ – Белене, защото там много повече пари могат да се акумулират, по-реално е АЕЦ – Белене да тръгне, докато АЕЦ – Козлодуй има прекалено много препятствия и технологични, освен политически и икономически. 

Цялото интервю с проф. Дюлгерова е в звуковия файл.