Важното е дали ще има промяна по-същество в съдебната система, коментира Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.
По думите му големият проблем е, че има една система, в която няма осъдителни присъди.
„Това е системата с най-ниско доверие, и това е резултатът не от последните 5 години, а от 15 години назад. Големият проблем е как съдят съдиите, особедно на по-високите инстанции, твърди анализаторът.
По думите му хората практически не очакват нищо от система, в която няма осъдителни присъди.
„И докато не се промени това, тоест докато няма нагласата, че може да има осъдителни присъди срещу силните на деня, срещу икономически силни хора, срещу икономико-криминално силни, нищо няма да се случи“, добави анализаторът. По думите му в системата трябва да влязат хора, които не се обвързани с адвокатски лобита.
"Силните на деня, магистрарите от най-високите етажи станаха толкова влиятелни, че в някой отношения са по-влиятелни от изпълнителната и законодателната власт. И който си позволи да говори срещу тях, започва да има проблеми, става въпрос за политиците", уточни Безлов. Според него никой не смее да говори, че съдът е несправедлив.
Това е проблемът, който никой не атакува. Структурните проблеми няма да решат по-същество реформата.
Тихомир Безлов: Не съм си мислел какъв вариант точно ще се приеме и дали ще се стигне до консенсус, имаше много предположения, струва ми се, че като цяло не се случи нещо, което да ме изненада, стигна се до някакъв вариант на договореност, прие се някаква част от старите предложения, други отпаднаха, така че по-скоро не е изненада и ми се струва, че е в рамките на очакваното.
Р. П.: Очакваното всъщност е в действителност да има реформа и нещо да се случи в съдебната система. Но това, което видяхме дали ще доведе до реално приложение на реформата? Разбира се този законопроект трябва да се гласува от Народното събрание, ще чакаме между първо и второ четене и решението на Конституционния съд.
Т. Б.: Това, което в момента се случва е по-скоро политически процес, а не толкова е свързан със съдебната реформа, макар че безспорно ще има известни промени, сега доколко сериозни ще са, това вече е друга тема. Например това, че магистратите ще гласуват директно, а не през т. н. представители – ще бъде разлика.
Аз имам по-друга представа за това, което ще се случва в съдебната система и мен по-скоро ме интересуват хората, които вземат решения – говорим за съдии и прокурори, как те всъщност се наместват спрямо съдебния процес. Това е големият проблем, че вие имате една съдебна система, в която няма осъдителни присъди срещу изключително фрапиращи случаи на беззаконие. И това, което хората не случайно казват постоянно, когато ги питат, преди всичко в разни анкети иначе тях никой не ги пита по същество, съдебната система е системата с най-ниско доверие. Съдебната система, между другото и това изключително ниско доверие, е резултат не от последните пет години, а от преди 15 години и от тогава спада само малко надолу, така че достигна до такова ниско ниво, че хората практически нищо не очакват.
За мен големият проблем е как съдят, особено в най-високите инстанции – апелативните съдилища, във ВАС, в Касационния съд. Имаме стотици присъди на много известни криминални лица, които са оправдателни или отлагащи, или т. н. Реалността, която е и изключително силни адвокатски компании, които директно влияят на съдиите, на най-високо ниво и съдии, които просто така както те си казват помежду си уреждат живота. Това всъщност е проблемът и никой не го атакува този проблем, а дали това ще разделим на едно, на пет, на седем Висшия съдебен съвет – няма значение.
Аз си мисля, че тези структурни промени няма да решат нещата по същество. Хората, които са на самия връх от преди 15 г. и ако им погледнете възрастта те се очаква да останат още 15 г. на върха.
Цялото интервю с Тихомир Безлов и мнението на пловдивчани за съдебната реформа може да чуете в прикачения файлГоляма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..
Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател. Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен! По думите му, този..
Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..
На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..
Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..