За въпросите, които бяха зададени от Гърция към Европа и към Гърция като една невъзможна врата за изход от кризи и още като повратна точка за политически процеси, икономически самоубийства, пропаганда, свързана с идеология и различното разбиране за демокрация като тържество и вопъл с балкански привкус в нашата съседка и у нас сега започваме разговора с проф. д-р Боян Дуранкев.
Кажете според Вас след голямото „не” от страна на Гърция какъв ще бъде отзвукът за тази част от територията на Балканите и по-специално за България?
Боян Дуранкев: Отзвукът ще има много посоки – когато гръм удари, ехото ще заглъхне в различни направления, вероятно и в България, защото ако си спомнят нашите слушатели, точно преди да се проведе референдумът, грантовите социологически агенции платените, добре платените служители – експерти на чужди разузнавания твърдяха едно и също, че Гърция ще каже „да” на затягането на коланите, на плащането на дълговете 100 г. от тук нататък. Оказа се, че всичко това беше разбито на пух и прах от самите гърци, от фактите и от този момент политиката на затягането на коланите на обикновените хора, на даването на привилегии на олигарсите, на хазарта, на всичко това, което години наред личеше, че не е на добро в Европейския съюз на това нещо постепенно ще се сложи една точка, но с дълго многоточие в Гърция.
Р. П.: Какви са уроците обаче за нашата страна от гръцката банкова и финансова криза?
Б. Д.: Тепърва ще си проличат какви ще бъдат ефектите. Със сигурност може да се каже отсега обаче, че преговорите на Гърция ще бъдат продължителни и мъчителни и че ще трябва по някакъв начин самият ЕС и Европейската централна банка да реагират на всички държави като Гърция, които са изпаднали в тежки затруднения и които ще трябва да плащат десетилетия напред дългове, разбира се вече без едно такова солидно участие и натискане от страна на Международния валутен фонд и промяната със сигурност ще тръгне и в България. Гръцките банки, които са в България, няма да имат някакви притеснения, българите не са в момента в някаква паника да теглят своите лични спестявания, България не е пред банкрут и това означава, че не толкова икономически колкото социално и политически ехото ще заглъхне в България през тази и през следващите години.
Р. П.: Проф. Дуранкев, да Ви попитам обаче, според един доклад на МВФ България в чувствителна степен е застрашена от гръцкия фалит. Става въпрос за преките контакти в областта на търговията, не само в банковото дело. В този смисъл Вие смятате ли, че страната ни ще се окаже доста по-застрашена, отколкото останалите държави не само по логиката на съседството, но - и от еврозоната?
Б. Д.: Страната ни е застрашена от едно – две – три други работи повече, отколкото - от гръцката криза. Например, вътрешните дългове – междуфирмените дългове в България са достигнали чудовищни размери, но това не тревожи никого засега. Освен това набъбването на външния дълг но България през тази година също е огромно, но изглежда и това не тревожи никого, но в гръцките отношения с гръцките фирми, особено тези, които имат тук предприятия или тези, които търгуват с България, със сигурност ще има определени затруднения, но те няма да бъдат в размерите, които се предричат.
Р. П.: А възможно ли е да се стигне до оскъпяване на дълговете заради ситуацията в Гърция?
Б. Д. Ние пряко не се влияем от гръцката криза, но косвено може да се повлияе, защото от едно решение на Конституционния съд, че едно такова пасуване на нов дълг, каквото беше поето – 18 и половина милиарда в България, не е минало по законовия начин. Това нещо може да повлияе и българите, всички български граждани ще бъдат разтревожени от набутването на този дълг, защото той ще се плаща и от това, но и от следващото поколение...
......................
Група родопчани от Смолянска област, сред които и Тодор Батков – син, стигна днес на коне до гръцкото село Димарио, преминавайки през затворения ГКПП „Рудозем – Ксанти“ в знак на протест срещу отказа да се отвори пътят Рудозем – Ксанти след присъединяването ни към Шенгенското пространство. На няколкостотин метра от неработещия пункт, връщащите се от..
Третият епизод на "Елементи в криза" е посветен на огъня. Летните пожари в Цалапица, Царацово и Катуница допринасят за лошото качество на въздуха в Пловдив и разкриват трудностите в комуникацията между граждани и институции. Епизодът представя един от героите огнеборци - главен инспектор Димитър Бришимов, началник сектор "Пожарогасителна..
Висшето училище по сигурност и икономика организира в Пловдив конференция на тема „Българското разузнаване и контраразузнаване – предизвикателства, проблеми, перспективи“. Основният доклад ще изнесат ректорът на ВУСИ проф. д-р Йордан Бакалов и доц. д-р Васил Станков. Приветствие към участниците ще отправи заместник-министърът на вътрешните..
Бизнесменът Иван Петлешков, чието име се замеси в последните скандали с контрабадння канал за цигари и влияние върху полицията и община Пловдив чрез създаденото от него движение "Браво Пловдив!"“ и петимата негови общински съветници отговори на въпросите, които последните събития поставят. "Името ми се спряга с език на омразата от две три..
Поправките в Закона за движение по пътищата минаха вчера на първо четене в ПК по транспорт. Депутатите намалиха максималната скорост по магистралите от 140 на 130 км/ч и решиха пътната полиция да има достъп до общинските камери. Правителството прие 37 мерки за намаляване на ПТП след поредната трагедия на пътя. "Ако можеше 1 закон да намали жертвите..