1988 г. – България става шеста космическа страна в света

Сънуват ли космонавтите така, както го правят всички хора на Земята? Положителният отговор на този на пръв поглед прозаичен въпрос не идва нито бързо, нито лесно – това става чак през 1988 г. в рамките на научната програма „Шипка“, която вторият български космонавт – Александър Александров, изпълнява на борда на орбиталната станция „Мир“ по време на 10-дневната си космическа мисия.

Космонавтът си спомня: „Един от най-сполучливите експерименти бе “Сон-К”. Негов обект бе сънят на космонавтите и възможността да се възстановяват по време на сън в Космоса. Експериментът бе провеждан върху мен и беше успешен. Оказа се, че по време на полет в Космоса съществуват същите 3 фази на съня, които има и на Земята – дълбок сън, повърхностен сън и сън преди събуждане. С този експеримент потвърдихме, че космонавтите може да се възстановяват пълноценно по време на дълъг полет в Космоса и да бъдат работоспособни.“

На 7 юни в 18:03 часа цяла България изживява своя звезден миг: космическият кораб “Союз ТМ-5” се издига успешно в околоземното пространство с тричленен екипаж: българският космонавт- изследовател Александър Александров, командирът на полета Анатолий Соловьов и бордният инженер Виктор Савиних. Този път, за разлика от драматичния първи полет в космоса на българина Георги Иванов, чийто дубльор е Александър Александров, мисията на родения в Омуртаг пилот на изтребител-бомбардировач ще се увенчава с пълен успех. Ето какво казва той минути преди излитането:

На 17 юни 1988 г. в 14,20 часа спускаемият апарат с тримата космонавти се приземява успешно в Северен Казахстан.

Погледнат от дистанцията на времето, вторият полет на българин в Космоса не е безплатен плод на българо-съветската дружба а е на компенсационна основа. Т.е. създадените в България апаратури и научни прибори, включително и тези за изследване на съня на космонавтите, остават на разположение на съветската космонавтика. Един от тях - дозиметърът „Люлин“, и до днес работи в околоземна орбита, вече на борда на Международната космическа станция.

Българското участие в съвместния полет си има и реална цена, около 7 милиона лева, но много от резултатите от космическата програма „Шипка”, намериха приложение и на Земята. Например приборът „Плевен 87“ и до днес се използва за определяне на бързината на реакциите и професионалната пригодност на летци, шофьори и оператори в АЕЦ.

Изстрелването на кораба „Союз ТМ-5“, скачването му със станцията, експериментите на борда й, връщането на Земята – всичко преминава като по учебник. България е в апогея на своята космическа слава. Полетът на Александър Александров е последният впечатляващ връх, на който страната ни се изкачва преди промените през 1989 г.