Великите европейци - Робер Шуман

Няма да се изненадам също, ако някои от предците им са строили заедно катедрали или са се били яростно един срещу друг в безкрайната поредица конфликти, които Европа преживява, докато клокочи през вековете в търсене на себе си. Така или иначе обаче, в нашия конкретен случай германецът Шуман е композитор романтик от първата половина на ХІХ век, а французинът Шуман е политик от първата половина на ХХ век. Той е човекът, с чиято реч започна обединението на Стария континент след Втората световна война, човекът, наричан и до днес „баща на Европа”. Какво по-логично и естествено от това с композициите на Шуман днес да озвучим подвизите на Шуман.

Роберт Шуман, Симфонични етюди, Тема, Анданте

Идеята за обединението на Европа не е нова. До голяма степен тя всъщност се реализира от Римската империя, когато по-голяма част от континента има една столица, обща система на управление и общи пари. След падането на Рим идват тъй наречените Тъмни векове, през които Европа, населена с различни езически племена, е по-скоро ничия – или неясно чия - отколкото обща. В края на VІІІ и началото на ІХ век обаче Карл Велики не само завладява земите от Атлантика до унгарската пуста, но и опитва да ги обедини с духа на християнството. 

Макар да предпочита това да става чрез словото на бога, все пак там, където не приемат словото, той го налага с меч. Но Карл си отива, а неговият Ренесанс потъва като искра в морето от църковен догматизъм и политически борби на континента. Трябва да минат още няколко века, за да се стигне до онова възраждане, което наистина обединява Европа по най-добрия възможен начин – чрез идеите, чрез изкуството, чрез плъзналата навред свобода на духа и мисълта. Идеята за единна Европа е жива. Някъде през втората половина на ХV век например владетелят на Бохемия Иржи от Подебради праща на крал Луи ХІ своя „Трактат за постигане на мир в целия християнски свят”. 

В него Иржи предлага създаването на европейска организация от държави, която не само да се противопостави на турците, но и да стане трайно образувание чрез въвеждане на общи пари, общи цени и нещо като наднационален парламент. Е, цялата работа завършва зле за Иржи от Подебради, защото папата вижда в идеята му заплаха за своята власт и го отлъчва от църквата, но проектът все пак е интересен, дори от днешна гледна точка.

Роберт Шуман, Симфонични етюди, Етюд 1

В края на ХV век идват и Великите географски открития, свързани със съответните завоевания, при което Старият континент, без сам да е обединен, отстрани започва да изглежда едва ли не като господар на света. Докато изнася навън хубавите и лошите страни на цивилизацията си обаче, в самата Европа все повече се задълбочават противоречията, предизвикани включително от неравномерното разпределение на богатствата, които се стичат от целия останал свят към нея. 

Така или иначе, новите функции и новите богатства на европейците водят и до развитие на рационализма, поставят се основите на научното знание, а идеята за общото европейско пространство по различни причини и в различни модификации се споделя от все повече хора. През ХVІІ век например французинът херцог Дьо Сули, за да се ограничи огромната власт на Хабсбургите, предлага да се постигне равновесие на силите, като се преначертаят границите в Европа и за срок от три години да се създаде общ европейски Сенат от 66 членове. 

Британецът Уйлям Пен иска създаването на европейски парламент, който да взима решения с мнозинство от ¾, а относителната тежест на съответните страни да се определя според икономическата мощ на съответната държава. През ХVІІІ век абат  Шарл Кастел развива идеите за свободна търговия, за отказ от употреба на оръжие и създаване на европейски Генерален съвет. Във времето визията се споделя и от още много важни фигури на европейската сцена – Жан-Жак Русо, Джеръми Бентам, който развива идеята за обща европейска армия, Имануел Кант, Сен-Симон, за да се стигне и до Виктор Юго, който в средата на ХІХ век за първи път използва израза „Съединени европейски щати”, а по-късно определя създаването им като „нашата заветна цел”.

Роберт Шуман, Симфонични етюди, Етюд ІІ

През 1886 година в Люксембург се ражда момчето, наречено Робер Шуман. Майката на Шуман е от Люксембург, а баща му е французин от Лотарингия. Той обаче има немски паспорт, защото 15 години по-рано областта е присъединена към Германия, така че и Робер се ражда германец. Френското си гражданство взима едва след 25 години, след Първата световна война, когато Елзас и Лотарингия пак стават френски. 

Със сигурност цялата тази безумна национална каша има отношение към по-късните идеи на Робер Шуман, който поставя френско-германското сътрудничество като крайъгълен камък на европейското единство. Преди това обаче той учи право, икономика, политическа философия, теология и статистика в няколко университета – Берлин, Мюнхен, Бон, а накрая получава дипломата си от Страсбург. 

По време на Първата световна война служи в германската армия, а след войната влиза активно във френската политика. Депутат е в Парламента и разследва корупция в стоманената индустрия на Лотарингия през следвоенния период. През 1940 година, заради експертизата си, свързана с Германия, Робер Шуман е в правителството на Рейно, а после и в първия кабинет на маршал Петен. От една страна той подкрепя  маршала, когато на 15 юни се създава колаборационисткото правителство във Виши, но не остава в него, арестуван е от Гестапо и едва не попада в лагера Дахау. Успява да избяга обаче и работи за Съпротивата в свободната зона на Франция. Генерал Де Гол го кани в Англия, но той отказва. 

След войната има известни проблеми заради сътрудничеството си с Петен, но после самият Де Гол го оневинява и Робер Шуман се връща в политиката.

 Роберт Шуман, Симфонични етюди, Етюд ІІІ

Междувременно идеята за Обединена Европа не стои на едно място. През 1923 година малко странният японско-австрийски граф Калерги публикува книгата си „Пан Европа”. Интересното е, че той поставя извън обединения континент Великобритания, която според него е надраснала европейското ниво, както и Русия, която пък е далеч от това да го достигне. Интерес към европейската идея тогава проявяват Уинстън Чърчил в Англия и Конрад Аденауер в Германия, но истинска широка дейност в посока на европейското единство между двете световни войни развива френският външен министър Аристид Бриан. 

Така или иначе, до нищо реално не се стига, дори през 1948, когато в Хага се свиква Конгрес на Европа. Той все пак призовава за възприемане на един важен принцип, който и досега е основен за Евросъюза – идеята, че „европейските нации трябва да прехвърлят на Общността част от своите суверенни права, за да бъдат те упражнявани съвместно”. Християнин по вяра и консерватор по политическа нагласа, през 1947 година Робер Шуман е премиер на Франция, после външен и финансов министър. Той е основен преговарящ от френска страна в различни следвоенни формати – за реализация на плана „Маршал”, за създаването на НАТО и Съвета на Европа, а в периода 58-60-та година е и президент на Парламентарната асамблея на Съвета. 

Още като френски външен министър обаче, на 9 май 1950 година, той чете една декларация, с която се обезсмъртява и заради която получава титлата „баща на Европа”. Декларацията е като „планът Шуман”, макар да е подготвена основно от Жак Моне, тогава просто сътрудник в министерството. В нея се предлага брилянтна идея – Германия и Франция, плюс други страни, които имат желание, да работят заедно за обединение на интересите си в производството на стомана и въглища – основните суровини, необходими за воденето на война. 

Презумпцията е, че при такова обвързване „войната в Европа ще стане не само немислима, но и невъзможна”. Така на 18 април  1951 година се подписва Парижкия договор за основаване на Европейската общност за въглища и стомана. В нея влизат шест държави – Франция, Западна Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург, които полагат основата на днешния Европейски съюз. „Европа няма да бъде изградена наведнъж или според един единствен план. Тя ще бъде построена чрез конкретни постижения, които най-напред изграждат фактическа солидарност”. 

Не само тези, но и тези думи в прочутата декларация на Робер Шуман се оказват пророчески. Дали заради тези му пророчества или заради нещо друго, но, доколкото е известно, католическата църква обмисля дали да не канонизира европейския политик Робер Шуман за светец.  

Роберт Шуман, Симфонични етюди, Етюд ІХ