Тепърва ще плащаме парите на КТБ

Разговорът за КТБ продължаваме с Едвин Сугарев, който тази пролет направи собствено журналистическо разследване за сценария КТБ. 

Р.П.: Изненадан ли сте от развоя по случая КТБ сега след като тя беше обявена в несъстоятелност?

Едвин Сугарев: Не, не съм изненадан по никакъв начин от развоя на събитията около КТБ. Безкрайно наивно са си представяли нещата хората, които са вярвали, че с фалита на банката всичко ще приключи, остатъчното й имущество ще бъде разграбено без всякакви проблеми и с това случаят ще затихне и някак си ще отмре в миналото.

Няма как да стане това. Прекалено голяма афера е. Струва на българския народ и преди всичко на българските граждани, които с нищо не са виновни, милиарди вече тази афера и ще струва още милиарди, тъй като парите, които бяха дадени са само малка част от тези, които тепърва ще трябва да изплащаме, когато започнат много дела по изкуствения фалит на КТБ. Тъй че ще има много подобни списъци, много скандали и разправии около тази банка. Бих казал, че това е своеобразно изпитание, на което е подложено българското битие и от това доколко ще бъде доказана докрай истината за този казус зависи това дали ще приключи най-сетне с този омерзителен  преход от четвърт век, в който живеем.

Р. П.: Тази идея да се представя Цветан Василев като жертва на случващото се какво цели -  че е  бил използван от политиците?

Е. С.: Вижте, от една страна това е вярно. Той е бил използван от политиците, бил е използван като инструмент, който да гарантира тяхното просъществуване и вероятно от доста сериозни финансови потоци към техните черни каси.

От друга страна, разбира се, става дума за един човек, който е използвал връзките си с политиците, за да направи светкавична банкерска кариера...

Р. П.: А защо държавата си е затваряла очите в продължение на толкова години?

Е. С.:  Защото чрез КТБ се направи един механизъм, при който се сключва политическа сделка между българската олигархия и тези, които я представляват в институционално отношение т. е. тези, които управляват държавата. Чрез банката и чрез медиите на Пеевски се гарантира относителният медиен комфорт на всяко правителство, аз не казвам, че само примерно на правителството на Орешарски, но и две – три правителства преди това, срещу което пък банката получава преференции при печелене на търгове за обществени поръчки и други подобни и примерно при приватизационни сделки, както стана с Булгартабак, да речем...