В края на седмицата на книжния пазар се появи ново атрактивно за читателите заглавие на автор, когото познаваме като водещ журналист и активен блогър – Иво Инджев, а книгата е трета от поредицата „Течна дружба”.
България и Русия – в прегръдка или в опозиция от дистанцията на времето на демократичните промени, хибридната война и пост комунистическите планове за енергийно сътрудничество. Иво Инджев – събеседник в предстоящия разговор:
Може ли една книга да влезе в ролята на средство за отбрана и ако да, то срещу какво, г-н Инджев?
Иво Инджев: Аз я наричам „средство за самоотбрана”, защото България е обект на изключителна информационна атака от страна на Русия, като в едно се комбинират вековни вече лъжи и митове за българо-руските отношения с тяхното осъвременяване като „Москва подготвя опорни точки и ги поднася на петата си колона България за употреба срещу евроатлантическата същност на нашата страна. В крайна сметка целта е, ако не България да бъде извадена от ЕС и НАТО, то поне да бъде разклатена достатъчно, за да служи като негативен пример в пропагандната кампания на Русия срещу други кандидати за членство в тези две организации.
Р.П. Книгата ви излиза в едно много актуално време след последната пресконференция на руския президент с отговор на въпроси за начина, по който се развиват събитията на световната карта с притеснителни анонси. Кажете обаче каква е базата, на която се конструира другата Ви гледна точка към утвърдената през историческото време емоционална връзка Русия-България, която мнозина от слушателите не възприемат само като клишето „вечна дружба” от времето на соца.....
Иво Инджев:......ами то съществува емоционална връзка между надзирателя и онзи в килията, която е известна като „шведски синдром” също така от едно събитие с отвличане от шведското посолство от терористи преди доста години...за съжаление истината за отношенията е не просто потулена, а изкривена до такава степен, че чак е превърната една лъжа в институция в България. Аз предлагам за краткост на слушателите да се замислят върху няколко неща. Едното е защо Русия не споменава по никакъв начин България и българите, когато идва на балканския полуостров да воюва с Турция, а говори само за прадославни и славяни. Каква друга може да е идеята, освен да присъедини тези територии и населението, което живее на тях, към Руската империя? Самото намерение да бъдат освобождавани българи не съществува по документи.Не съществува и в прокламацията за обявяване на война от страна на Русия на Турция. Второ обстоятелство: защо толкова много години ужасно много настояват проруските среди у нас, както и самата Русия да лъжат за броя на руските жертви? Не им ли е достатъчно да е имало 7 000 убити, каквато е официалната статистика във войната /аз се позовавам на руските медицински архиви/ плюс много други загинали /не искам да цитирам по памет, за да не се хващат моите опоненти за грешки и запетайки. Защо вече близо век ни говорят за близо 200 000 умрели за българската свобода руснаци? Първо не са само руснаци, защото руската империя е била многонационална, второ не са 200 000, а са поне 120 или 20 пъти по-малко, трето: българските жертви и това е нещо ново, което ще прочете българската публика с моята аргументация, българските жертви са многократно по-големи на глава от населението. Само опълченците, които са загинали, са 5-6 хиляди в бой. Тезата ми е българска – трябва да четем тези събития – Русия идва не в България, идва в „територия” и българите много скоро са си дали сметка за това. Повече чуйте от звуковия файл:
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..