Започва работа по консервация на мозайките в Епископската базилика

Разкриването на всичко, което можем да видим, да зарадва очите ни и наистина да ни вдъхнови с познания за историята, наистина да ни направи по-просветени и Пловдив да стане още по-привлекателен като град за туристи – всичко това са очаквания, свързани с разкриването на Епископската базилика – един от големите проекти, които се очаква през тази година реално да стартират. 

Това любопитство към днешна дата се засили от разчистването на дърветата около базиликата – под Католическата църква- поводът да се чуем с археолога и ръководител на обекта „Голямата базилика” Елена Кесякова.

Кога започвате работа, с какво?

Елена Кесякова: Вие правилно сте забелязали, че започват действия около епископската базилика. Още миналата година при откриването на т. н. малка базилика на бул. „Мария Луиза”, която е реставрирана и експонирана благодарение на фондация „Америка за България”, още тогава програмният директор на фондацията г-н Ленков съобщи, че са осигурени средства за консервация и реставрация и на епископската базилика, така че започва работа по консервацията и реставрацията на обекта. Разбира се, преди да започне същинската работа е необходимо да се извършат някои подготвителни мероприятия, които включват освобождаване на терена от поникнали дървета, след което ще се огради терена, в който ще се работи.

Р. П.: С нова ограда, тя на някои места е пропаднала, даже всички, които са съпричастни емоционално към темата, питат наистина какво се запазва, в каква степен съхраняваме това безценно богатство, което има Пловдив и което все още чакаме в пълния си блясък да бъде видяно.

Е. К.: Да, имайте предвид, че епископската базилика е разкрита още през 1984 – 1985 г., почти 30 г. този паметник стои и не са извършени някакви консервационни дейности, за да се минимализират щетите от климатичните промени паметникът бе покрит с един слой полиетилен и пясъчна възглавница.  Сега е необходимо да се разчисти, да се разчисти и самата мозайка хубаво, след което ще започнат и самите реставрационни работи. В какво състояние ще я намерим...

Р. П.: Именно това щях да ви попитам – треперите ли какво ще се окаже под този пясъчен слой и полиетилена?

Е. К.: Да, това е вярно, че треперим. Дано да е запазена и щетите да са много малки. Но имайте предвид това, ако вие сте видели, че има дупки, че има издигнати неща – това нещо е следствие може би на факта, че епископската базилика е строена върху друг римски градеж и отдолу има и зидове, поради което цялата площ на мозаечните нива не са запазени на едно ниво, а има голямо пропадане. Така че дано мозайката да бъде запазена и минимални да бъдат щетите. Няма начин да нямаме разрушаване на мозайката, няма начин, но тя би могла да се възстанови като е на място като частите са там и консерваторите ще се погрижат и ще я оправят.

Р. П.: А кога очаквате да влезете наистина реално на терен и да започнете дейност след тази активност, която започва да кипи там?

Е. К.: След като огради теренът, за да не влизат хората и веднага влизаме ние. Влизат консерваторите, консервацията ще се извършва под ръководството на доц. Елена Кантарева, тя има опит с малката базилика и предполагам и тук ще бъде същото.

Р. П.: А след като се разкрие този пласт както казахте покрит с пясъчна възглавница и полиетилен, как ще бъде съхраняван докато траят проучвателните дейности?

Е. К.: Докато траят проучвателните дейности теренът ще бъде обграден, затова трябва да бъде ограден теренът, да няма достъп на външни лица вътре и трябва да има и охрана. Това са двете условия, които ние сме поставили и пред общината, и пред фондацията, за да започнат същинските работи.