Всички действия на БНБ бяха насочени към фалирането на КТБ

За финансовите пирамиди с политико-олигархическа окраска, за възобновения с нова сила казус около възхода и фалита на КТБ и отговорите на въпросите, породени от т. н. публична активност през последните няколко дни на банкера Цветан Василев, гост в следващите минути на „Точно днес” е ексдепутатът, писател и общественик Едвин Сугарев.

В изявление на личния си сайт Цветан Василев казва: „След моето откровено интервю за "Гласове" много хора си изпуснаха нервите.” Как мислите, г-н Сугарев, кой трябваше да се стресне  или кой се стресна от активността на банкера в последните дни?

Едвин Сугарев: Аз не знам дали са се стреснали благодарение на неговото интервю или благодарение на казаното в него, че е разказал някои неща и ги оставил на места, до които трудно може да се достигне. Действително тази банка е свързана с властта, тя е част от олигархичния модел „Кой?”  и от тази гледна точка Цветан Василев вероятно е много компетентен за задкулисието на българската политика и за този модел, който управляваше България по време на сламения кабинет на Орешарски.

Р. П.: Мнението, че проблема с КТБ произтече от конфликт – той е икономически между Делан Пеевски и Цветан Василев, се наложи отдавна в общественото пространство, министър-председателят Бойко Борисов обаче точно  пак по повод на това интервю на банкера Цветан Василев заяви, че виновни за това, което се случи с КТБ са сегашния депутат от ДПС и бивш финансов министър Тодор Чобанов, както и предишния министър-председател Пламен Орешарски. Как мислите, къде трябва да търсим режисурата и осигуряването на, ако мога така да се изразя на музикалния съпровод на този финансов водевил?

Е. С.: Вижте, какво става в КТБ беше много добре известно още 2012 – 2013 г., когато се правеха много подробни разследвания във в. „Капитал” например и в други медии – знаеше се как се дават кредити, знаеше се за свързаните фирми, всичко това беше много добре известно. Това не породи никаква реакция от страна на никаква държавна институция – нито от БНБ, нито от прокуратурата, нито от Комитета за финансов надзор и прочие такива неща. И явно, в момента, в който Делян Пеевски е бил заедно с Цветан Василев и заедно са осигурявали медийния комфорт на държавата срещу така приоритетни позиции в някои сделки никой не е имал нищо против. В момента, в който те застанаха един срещу друг обаче много характерно е това, че всички държавни институции, и това за мене е най-странното – всички без изключение, се оказаха на страната на Делян Пеевски срещу Цветан Василев.

Тази банка, аз твърдя съвсем отговорно, и тъй като се занимавам с разследване върху КТБ в момента и смятам да го докажа, тази банка не е фалирала по естествен път. Става дума за изкуствено предизвикан фалит с помощта на български институции като прокуратурата и  като Българска народна банка.

Р. П.: Т. е. може да се докаже според вас, че водената политика към унищожаване на банката е съзнателна?

Е. С.: Абсолютно може да се докаже и то си личи от пръв поглед общо взето. Аз ще ви дам един съвсем конкретен пример – в официалната интернет страница на КТБ се пазят два консолидирани отчета за състоянието на банката за 2014 г. Първият от тях е от 30 юни – правен е 10 дни след като банката е поставена под особен надзор, всички банкови операции са спрени и банката се управлява от квестори, които впрочем са и подписали този доклад, според него общата оценка на активите възлиза на близо 7 милиарда лева, а според втория консолидиран и одобрен от БНБ отчет от 30 септември 2014 г. активите внезапно са се свили на 2 милиарда и 368 милиона лева, а пасивите са станали над 6 милиарда. Салдото между активите и пасивите показва, че банката е излязла на червено с над 4 милиарда лева и точно тази сума беше сервирана на нейните вложители.

Сега остава да си зададем един основен въпрос какво по-точно се е случило с банката между 30 юни и 30 септември? Отговорът е много прост – нищо! Тя не работи в този период. Това, което е случило е един одит, който изобщо не е свързан с ангажимента да се направи счетоводен отчет на банката и няма въобще подобен ангажимент от страна на „Делойт” – България, които обаче прилагат една нова методология при оценяване на активите на банката, по-скоро при тяхната преоценка, при тяхното обезценяване, която не е прилагана спрямо нито една банка в България, според мен спрямо нито една банка в Европа. По този начин чрез тази обезценка се появява тази финансова дупка от 4 милиарда и 200 милиона. Никакви пари, не става дума за това, че са изнесени, разпратени или нещо подобно, просто кредитите на банката са обезценени.

................

Цялото интервю с Едвин Сугарев чуйте в прикачения звуков файл.