За КТБ българите ще платят висока цена

До края на седмицата се очаква съдът да реши спора за отнемането на лиценза на КТБ. В същото време обаче стана ясно, че с вчерашна дата Националната агенция за приходите наложи запор върху акциите на Вива телеком – България ЕОД в БТК. Сюжети, които веднага провокират множество въпроси, сред които и тези за това дали са били рефинансирани  с кредити фирми „бушони”, кой кой е в скандала с КТБ, последният епизод от сагата пък разкри нова доза задкулисие. По темата ще разговаряме сега с финансовия анализатор Кольо Парамов.  

И веднага нека да започнем от този уточняващ въпрос докога държавата ще продължава да бъде заложник на цялата тази сага? Според вас има ли някаква яснота след последните събития, след като се оказа, че Цветан Василев проговори и каза доста специални неща?

Кольо Парамов: Аз смятам и съм убеден, че до 15 май нещата ще станат ясни. Казвам 15 май не случайно, очаквам делото във Върховния административен съд на 15 април и 30-дневния срок за издаването на решението на 5-членната комисия така, че до 15 май можем да се надяваме да излязат още много факти и информации, които да разкрият далеч повече системата за функциониране на т. н. пирамида КТБ както я определиха някои хора вчера в парламента, имам предвид бившия подуправител, който е отговарял за надзора 7 – 8 г. и Йордан Цонев, който е бивш председател на бюджетната комисия. Тези длъжностни лица ако са знаели, че КТБ функционира като пирамида и са получавали доста сериозни заплати за този период би следвало да се организират във времето на отговорностите си и да вземат онова държавническо поведение, което повелява длъжностната им характеристика и всичко свързано с приходите, които са получавали като такива длъжностни лица в страната.

Р. П.: В тази връзка обаче нека да припомним, че по време на изслушването във временната парламентарна комисия, която разследва дейността на институциите във връзка със ситуацията около КТБ, точно управителят на БНБ Иван Искров коментира предложението на централната банка активите на КТБ да бъдат разделени на добри и лоши, като добрите бъдат одържавени. Мислите ли, че ако това се беше случило, ако банката беше поставена, щеше да бъде поставена под надзор, тогава законовите промени в тази посока биха станали факти и щяха да бъдат спасени вложителите в банката, както и самата институция КТБ?

К. П.: Аз съм убеден в едно, което е явно и всички го виждат, че колкото повече говори Иван Искров толкова отива по-към дъното, в което желае по всяка вероятност да попадне. Жалко е, когато е един управител на национална банка с такава посредственост и с толкова дълъг период от време – 9 – 10 месеца, предлага само неща, които просто са несъвместими по време и по такт и по ангажимент. Защото ако този управител на централната банка имаше желание да представи ангажимента си към държавата в пълния смисъл и в пълния порядък, ангажиран към държавата, в никакъв случай нямаше да допусне това разтакаване в такъв период от време, такава зависимост от квесторите и впоследствие всичко, което последва за работата на банката.

Банката трябваше да се одържави в ход, директно, бързо, всички имущества и активи трябваше да се уточнят, нещата са от ясни по-ясни. Докато Искров говореше, че активите са обезценени на 22 % и 77 – 78 са неизвестни, то сега става ясно, че  активи има за около 5 милиарда. И той продължава да говори едни общи приказки, които са недостойни за директор на един клон на банка, камо ли за управител на централна банка.

Повече чуйте тук: