Сделката с Пиер Луврие постави държавата в ситуация на цайтнот

Колко лесно е да се продадат фирми с 900 милиона евро дълг за 1 евро и може ли държавата да спре сделката с белгиеца Пиер Луврие, чиято фирма  LIC33  закупи "Виваком" (БТК) и още 5 крупни български компании  директно от банкера Цветан Василев...?

Анализите и коментарите по темата продължаваме в петъчното утро по Радио Пловдив с журналиста Георги Коритаров. 

Вашият прочит на новината, че Цветан Василев е продал ключовите за България дружества на един единствен собственик?

Георги Коритаров: Такова събитие не би следвало да има един отделен индивидуален прочит, на когото и да било. Това би трябвало да бъде нещо, което да бъде оценявано с инструментариуми с критерии на институции на основата на ефективно работещо законодателство. За съжаление и тази случка показа, че у нас и на най-важното ниво разработените механизми за превенция и възможните закони, които биха могли да служат като критерии и ориентир при подобни ситуации не са разработени. Доказателство за това идва от предложението на депутата от реформаторския блок Гроздан Караджов тепърва да бъде внасян закон, който да регламентира участие на Държавната агенция за национална сигурност при контролирането на търговски операции, нещо, което беше посрещнато доста предпазливо от представители на опозицията, пък и не само от политици, а и от други експерти, тъй като от една страна това наистина би било форма на контрол, но от друга страна при прибързано внасяне на подобен проект и при недостатъчно добро съобразяване с други норми, които гарантират правото на свободна търговска дейност може да се стигне до злоупотреби.

Основният извод обаче е, че за пореден път българската държава в лицето на свои представители на Народното събрание, на така да се каже символ на законодателната власт, е поставена в ситуация на цайтнот да трябва да търси решение след като е възникнал казус, а не предварително да го разработи на принципна основа. Общо взето това е още потвърждение цялостната неподготвеност на българската държава по веригата от начало до край на случая Корпоративна търговска банка – кризата около нея, налагането на санкции, търсенето на нейния мажоритарен собственик Цветан Василев, изобщо всичко това, което в момента наблюдаваме и което ни показва за пореден път, че по някакви причини ние не сме готови да посрещаме подобни предизвикателства, колкото и нестандартни да са те.

Р. П.: Дали в тази връзка тогава ще се стигне до намиране произхода на парите за покриване на 900-те милиона дългове, които ще трябва да поеме бъдещия собственик?

Г. К.: Някой трябва да го направи. Ако приемем, че това е ангажимент на българската държава, която да удостовери какъв е произхода на парите, това е работа на Националната агенция за национална сигурност и на финансовото разузнаване най-вероятно. Но така както бяха поставени на публично равнище проблемите, призивите купувачът да си докаже произхода на парите това е малко, как да кажа, анекдотична случка, защото както и чуваме човекът казва „Чисти са ми парите, нямам връзка с руската олигархия, няма никакво значение, че живея в Москва, аз съм белгийски инвеститор, да речем.” – твърдения, които всеки може да направи, не, че от това следва, че трябва бъдат поставени непременно под съмнение, може и да е истина, но в крайна сметка в такава ситуация подобни истини би следвало да се доказват и то отговорността за доказването да падне върху българската държава. Защото наистина както посочихте случайно или не, но като съвпадение във времето тази случка с купуването за едно евро на активи с дългове  900 милиона съвпада с доклада на Министерството на отбраната за 2014 г., където наистина се говори за хибридна война на Русия срещу Европейския съюз, в частност и срещу България, и като примери за такава хибридна война са посочени информационната война, както и, разбира се, като теоретичен модел това, което се случва около активите на КТБ също спокойно би могло да бъде анализирано, изписано в представата за точно такава хибридна война поради обстоятелството, че подобно действие ако приемем, че е злонамерено или че е опит за прикриване на някакви следи, крие още по-голям риск за българската национална сигурност отколкото дори и самото гръмване на КТБ, в символичния смисъл, разбира се.

...................