Ще мине ли изборната реформа, за която всички говорим, но на практика не се решава от къде да я започнем.
Президентът Росен Плевнелиев отново отвори темата : "Ще инициирам национален референдум по изборни права." Той обяви, че има съгласие националният референдум да се проведе с местните избори. Политологът Димитър Димитров пред "Точно днес" за нуждата от надеждни списъци с база данни от т.нар. настоящ адрес, или как ще преборваме и този път с т.нар. "мъртви души".
Следващите минути в ефира ще бъдат за разговора ни с главния асистент Димитър Димитров, който преподава в катедра „Политология” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Предисловието ще бъде само с няколко изречения – позоваваме се на президента Росен Плевнелиев, който ще инициира националния референдум за изборното законодателство. Това обяви държавният ни глава от парламентарната трибуна в обръщение относно провелия се месец на политически консултации с партиите. Росен Плевнелиев добави, че има съгласие референдума да се проведе с местните избори и призова да се работи точно затова.
Г-н Димитров, вашето тълкувание за всичко това, което е отново в дневния ред на обществото ни?
Димитър Димитров: Както вие анонсирахте президентът отново се връща към инициативата, знаете, че беше по негова инициатива – трябваше да се инициира референдум, който би могъл да се организира с гласуването миналата година, но в края на краищата, тъй като по нашето законодателство парламента упражнява правата на суверен – без парламента да е взел решение за формулировката на въпросите и за датата на провеждане референдум не може да се организира. Имаше, разбира се, и продължение след като предишния състав на парламента игнорира обръщението на президента по повод на референдума се направи опит референдум да бъде иницииран чрез подписка, нещата потънаха в сложен правен казус и така все още са в съдебна фаза. Предполагам, че съдебната фаза няма да продължава повече, а ще започне отначало процедурата като президентът ще се обърне към парламента с искането парламента да разгледа въпросите и да назначи дата на референдума, която ще съвпадне естествено с местните избори, тъй като просто технически е по-удобно да се направи гласуването в един ден.
Р. П.: Технически така ще бъдат хронологично събитията. Но зачеркваме ли онези 500 000 подписа, които събираше Г. Близнашки?
Д. Д.: Тъй като в закона е записано, че и единия, и другия начин може да се инициира, обръщам внимание, процедура за референдум, те са взаимно заменяеми. Гражданският комитет, който започна да събира подписи започна да ги събира просто, защото, пак повтарям, предишния състав на парламента не взе решение да се проведе референдум.
Нека да обърна обаче внимание на нещо много важно – какъвто и да е изходът от референдума по сега съществуващия закон дори повече от половината гласоподаватели, които ще се явят та референдума да подкрепят идеята, за която и да е от трите опции, това няма да бъде задължително, тъй като по сегашното законодателство възниква задължение за законодателната власт т. е. принуда за парламента. Само ако са участвали в референдума повече гласоподаватели отколкото са гласували на последните национални избори – в този случай на предходните парламентарни. Това е много малко вероятно по една сравнително доста ясна причина – всяка година корпусът на гласоподаватели намалява най-малко с 40 000. Така че дори и да имаме същото равнище на готовност на хората да участват в референдум най-вероятно гласувалите, които ще се явят на референдума, ще бъдат по-малко отколкото на предишните парламентарни избори.
Но ако повече от 20 % са подкрепили някоя от темите, поставени за гласуване в референдум, парламентът е задължен да обсъди въпроса и да вземе някакво законодателно решение.
.....................
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..