Ако сте чували за стратегията за нулевите отпадъци и за това, че най-добрият отпадък е онзи, който не се създава, вероятно си давате сметка, че нещо много основно трябва да се промени в представите ни за нещата, които ежедневно изхвърляме като ненужни.
Защото наред с „безобидния” боклук в и до кофите за смет попадат много други различни неща – от батерии и всякаква електроника до – храна.И ако за първите светът заговори активно още през 2012 г. зато за опасни замърсители за околната среда, заради вредните елементи, които те съдържат: неон, живак, азбест, то изхвърляната в гигантски количества храна остана абсолютно пренебрегната тема. Това е много опасно, защото когато ние задоволяваме основните си потребности с предлаганото от от подредения ни живот изобилие в лъскави опаковки, се превръщаме в негови жертви.
Годишно само страните от ЕС изхвърлят 90 млн тона храна – количество, което се съдържа в наредени в плътна редица около екватора ТИРове. Това са плодове, зеленчуци с размери извън определените от фирмите стандарти, гигантски количества мляко, месо, консерви с изтичащи срокове на годност, полуфабрикати, готова храна, която просто отива в зейналите контейнери на боклука, излизайки от супермаркетите. За търговските вериги това е много по-рентабилно, защото повторната обработка изисква допълнителна работна ръка. Хранителни отпадъци, примесени с пластмаса, найлони, метал. Метанът, който тези купища храна отделят, има 25 пъти по-вредно въздействие от въглеродния диоксид върху озоновия слой. Статистиката отчита 30% увеличение на проявите на екстремно време от началото на 21 век, а на науката дължим знанието, че 50% от причините за климатичните промени се дължат на съдържащия се в тоновете изхвърлена храна метан.
За да направи документалния си филм, който смая света и който ще бъде показан през април и в България, режисьорът-сценарист Валентин Турн посещава много мащабни търговски вериги в Германия, Америка, Франция, Япония, Африка. Зад кадрите с изритите стелажи хранителни продукти прозират десетки човешки истории за алчност, бедност и глад, без оглед на религия и цвят на кожата. Те са поставени в рамката на две антагонистични истини: всяко второ дете в света умира от глад и разсипничеството на задоволените общества. Въпросът – възможно ли е количествата излишна храна , вместо към боклука, да променят пътя си, като бъдат преработени и отпадъкът остане нищожен и оползотворен за енергия например, получава отговор: да, възможно е! Сома че от тук следва и друг въпрос – по-труден – ще се случи ли това и на каква цена?
Валентин Турн е германски документалист, автор на книги, получил световно признание с лентата си „Вкусът на отпадъците”. Следва география, етнология и политика и твърди : „Живеем в свят на крайности – на свръхпроизводство и на глад, на разхищение и на липса”. Повече чуйте в звуковия файл:
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..