На 6 юли 1957-ма година се случва знаменита среща между две момчета, която отваря широко вратите на света към един необятен музикален феномен. В църквата „Свети Петър” в Уултън, един от южните квартали на Ливърпул, Пол среща Джон и му изсвирва една малка песничка на Литъл Ричард - Long Tall Sally, което може да се преведе като „Дългата, кльощава Сали”.
Баткото го харесва и веднага взима младежа в хлапашката група, която ръководи. Тя се казва Куоримен и все още свири само чужди композиции. Ето какви:
Куоримен, Това ще бъде денят
Джон има голяма полза от Пол, защото той може не само да свири. Първо, Маккартни научава Ленън как да си настройва китарата – нещо, което дотогава прави един съсед срещу заплащане. Второ, Пол знае повече акорди и го учи на тях. Трето, довежда в групата един смушкан, кротък, но полезен малчуган на име Джордж, когото три години по-рано е намерил в автобуса и който също умее да пипа струните на китарата.
На всичкото отгоре Пол иска да композира, което страшно допада на амбициозния Джон, който също иска да композира, но сам му е трудно. И нищо, че лелята на Джон, при която той живее, не харесва Пол, защото го намира за момче „от низините”, а бащата на Пол пък се вайка – „ох, сине, този Джон ще те въвлече в някаква голяма неприятност”. Въпреки това дружбата между двамата се задълбочава и те завеждат тетрадка, на всяка страница на която, преди да измислят акордите за бъдещите си песни, вече изписват думите „Оригинална композиция на Ленън-Маккартни”. Знаят, че все още не са велики, но много искат да бъдат и трябва да започнат отнякъде.
До 60-та година групата сменя няколко имена, накрая заминава да работи из нощните клубове в Хамбург като „Сребърните бръмбари”, а се връща обратно в Ливърпул като просто „Beatles”. В Хамбург с тях стават няколко важни неща, които правят трансформацията им истинска. Първо, момчетата откриват, че сексът има много повече измерения, отколкото те са си представяли и ги изследват, макар понякога с болезнен резултат. Второ – откриват също амфетамините като добри помощници на уморените от бурен живот музиканти. Трето, напуска ги Стюарт Сътклиф и Пол става басист, после ги напуска и Пийт Бест и тогава взимат Ринго на барабаните.
И четвърто – открива ги продуцентът Браян Ъпстейн. През 1962 година, когато той поема групата, в онази композиторска тетрадка вече има и една песен на Пол Маккартни, която е достатъчно добра, за да влязат с нея в студиото и да издадат първия си сингъл.
Пол Маккартни, Love Me Do
Честно казано, през втората половина на 60-те и началото на 70-те години, когато най-много слушах „Бийтълс”, изобщо не съм си задавал въпроса кого предпочитам – Пол или Джон, както правеха мнозина по света. Дори не поглеждах дали композицията е на Ленън-Маккартни или на Маккартни-Ленън.
Просто слушах „Бийтълс” и тяхната обща магия ме правеше щастлив. После групата се разпадна и слуховете, които идваха в България за това кой е повече и кой по-малко виновен за раздялата, изостриха споровете за това кой е по-добър композитор и изпълнител. Тогава обаче не се върнах назад да проверя, а слушах новите им работи – Пол с „Уингс”, а Джон с „Пластик Оно бенд”. И някак започнах да предпочитам Джон. Всъщност, това е доста условно твърдение, тъй като тогава и двамата все повече ми оставаха в периферията на могъщия хард-рок и другите музикални чудеса на 70-те.
Но сега, когато прослушах отново целия „Бийтълс”, при това като вече внимавам на тема авторство, установих, че май съм сгрешил с лекото си предпочитание към Джон. Поне донякъде. Защото всъщност повечето от онези композиции, с които момчетата от Ливърпул наистина се асоциират по целия свят, са композирани от Пол Маккартни. Повечето са на Пол. Да, най-често в сътрудничество с Джон. Но все пак са на Пол.
Вчера
Пени Лейн
Мишел
Хей, Джуд
Да бъде
Сър Джеймс Пол Маккартни е роден през 1942 година в английския Ливърпул, но и двамата му родители са ирландци. Майка му е католичка, баща му е протестант, обаче те го оставят сам да избере религията си когато порасне - като дете просто го обичат. Въпреки скромния произход и сравнително бедното съществуване, което води семейството, Пол говори истински „кралски английски”, без никакъв ливърпулски акцент, благодарение на майка си, която държи синът и да има здрава основа, за да постигне успех в живота.
Майка му умира рано и това е една от травмите на Пол в детството, което иначе е доста щастливо. Бащата на Пол е любител тромпетист и пианист, през 20-те е свирил дори в джаз-бенд. Той му подарява тромпет за 14-я рожден ден, но момчето го разменя за китара. Трудна работа е китарата. Пол се мъчи с нея известно време, докато не разбира, че трябва да я обърне и да свири с удобната лява ръка. Тогава нещата потръгват бързо. Той, общо взето, макар да не зарязва напълно училището, все пак го слага назад в приоритетите си.
Тръгва по концерти на скийфъл-групи, слуша радио Лаксемберг и сам разучава хитовете на големите рок-звезди – Елвис Пресли, Литъл Ричард и другите. Обаче в същото време се интересува от театър, чете пиеси на класиците и изобщо, образова се сам в посока на реалните си интереси. Остава му цяла година до онази знаменита среща с Джон. И макар дните да се влачат като във великата му песен „Глупакът на хълма”, все пак на Пол му остава само една година до онази знаменита среща с Джон.
Глупакът на хълма
Приключението на „Бийтълс” в Хамбург, където те свирят в три различни клуба, седем дни в седмицата и прекарват на сцената общо над 800 часа, до голяма степен ги превръща в истински професионален екип. На шега или наистина, на Браян Ъпстейн му остава само да им измисли прическите, да ги облече в прочутите костюмчета и да ги качи на британска сцена, за да бъде залят света от „бийтълсмания”.
Този обществен феномен, пряко свързан с музиката, се появява 140 години по-рано, тогава като „листомания”, култ към пианиста Ференц Лист. Както тогава, така и сега възторжени почитателки преследват неотлъчно своите идоли. Те крещят и плачат по концертите им, купуват и слушат по цял ден плочите им, опитват се да отскубнат кичур коса или да вземат друг фетиш от тях, пращат им гащичките си по пощата, стараят се да се намъкнат в леглата и живота им. Всички можем да си представим какво му е на едно двадесет и една годишно момче като Пол. Та него дори консервативната критика го нарича „the cute beаtle”, „сладкият бръмбар”, заради малко бебешката му физиономия, така че е истински магнит за девойките.
Вероятно Пол хем казва истината, хем малко преиграва, когато по-късно в едно интервю твърди, че момичетата не са основен интерес на групата. „За нас главното беше да се занимаваме с изкуство, ние искрено се опитвахме да станем своего рода художници” – казва той. И това го има, със сигурност, но и другото не е за изпускане. Неслучайно още за първия албум на групата - Please, Please Me,Пол пише песента „Аз я видях да стои там”. Тя е за едно 17-годишно момиче, което изглежда несравнимо, „нали се сещате”, пее Пол. „И как мога аз да танцувам с друга, когато гледам нея да стои там…..”
Аз я видях да стои там
Случайно или не, точно 17-годишна е Джейн Ашър, когато Пол се запознава с нея след един концерт в Роял Албърт хол и двамата започват петгодишна връзка. Освен любов, тя му носи и истински творчески напредък. Както пише негов биограф: „Семейство Ащър беше образовано, всички негови членове се интересуваха от изкуство и именно те успяха да пробудят у Пол интереса към класическата музика и авангарда, което в крайна сметка отведе „Бийтълс” към арт-рока”.
Голямата любов в живота на Пол обаче си остава Линда Истман, американска еврейка, фотограф и музикант. Двамата се запознават през 1967-ма, а две години по-късно се женят. И не е случайно, че точно през 69-та, за албума Abbey Road, Пол Маккартни композира една от най-красивите си и най-трудни за изпълнение песни, посветени на любовта.
Oh, Darling
Поканихме Красимир Лозанов в качеството му на литературен гид, който да ни въведе в най- актуалните събития от литературния свят и да представи заглавията на книгите, на които можем да спрем вниманието си. Лозанов твърди на базата на опита си в едно от най- големите български издателства че по някакъв странен парадокс успехите на авторите в..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 02.11.2024г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Тенеси Уилямс. Пиеси. 264 стр., тв. к. ок. 6А, Лист, 2024. Шерщин Екман. Вълчи бяг. 276 стр., ок. 5А, Знаци, 2024. Мануел де Педроло. Последен ход. 196 стл., ок. 4А, Ерго, 2024. Стив Бери...
В галерия „Ромфея“ художничката Лили Кючукова открива изложба - живопис и рисунки. Експозицията е озаглавена „Експресии“. Авторката е завършила факултета по изобразително изкуство в университета „Св.св. Кирил и Методий“ във Велико Търново. Има над 30 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Творби на Лили Кючукова са собственост на..
„Сънища и реалност – магии и стихии“ е заглавието на дебютната изложба живопис на художничката Мария Дипчикова в изложбеното пространство на Регионалния природонаучен музей Пловдив, зала „Лотос“. Експозицията съдържа картини, рисувани с акрилни и акварелни бои. Посланието на авторката е да обичаме и съхраняваме заобикалящата ни природа,..
Арт-киното на Пловдив LUCKY Дом на киното отбелязва 10 години от своето създаване с 10 специални прожекции на 10 от култовите филми, останали в паметта на зрителите. Прожекциите ще бъдат в 10 поредни дни. Организаторите са подбрали заглавия на знакови режисьори, драматични фестивални заглавия и любими комедии, излъчвани от 2014-та..