Когато политическото време се нуждае от толеранс, историята се превръща в безапелационен съдник.
Когато казваме, че стартира декада, която е посветена на бележита личност, обикновено винаги сме заплашени от това всичко, което следва от тук нататък да се превърне в едно витринно клише. Как ще разбием това очакване за събитието, което ще се провежда в рамките на тези десет дни, които посвещаваме на великия българин?
Пенчо Раянов: Това е една тема доста голяма, доста всеобхватна и същевременно всяка година ни се струва, че се повтарят едни и същи неща още повече, че делото на Левски остава все още недостатъчно обосновано, в т. ч. и от нашите историци, филолози, културолози и всякакви специалисти. По-скоро от дистанцията на времето ние можем да говорим за едно ново осмисляне на неговата личност на основата на онова, което знаем за него и от историята, и от литературата, като казва литературата имам предвид един Вазов например.
Р. П.: Когато казваме Васил Левски обаче и нуждата от едно ново осмисляне обикновено очакваме цялото знание, което отнасяме към Васил Левски да бъде насочено към съвременните измерения на времето, а те са в контекста на историческото, европейското и световно настояще. Така че можем ли да говорим за европейските хоризонти, колкото и клиширано да звучи, на Васил Левски и неговата личност в представите на учениците?
П. Р.: Разбира се, че можем, да, да. Това е така, защото ако се върнем назад към онова, което ни е оставил като размисли, казани по различни поводи, много от неговото, както се казва, духовно наследство е част от онова общочовешко, което събираме в продължение на векове и част от европейските ценности мисля, че са свързани по един или друг начин са свързани с Васил Левски.
Ето например някои от неговите размисли: „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност”, или пък „За Отечеството работя, байо, кажи ти моите и аз твоите кривини та да се поправим и всички да вървим наедно.” Освен това тази прочута негова фраза „Времето е в нас и ние сме във времето.”, която наистина би могла да бъде наречена и фраза на Европа и в нашето, днешното време. „Които искат да умрат за Отечеството си да бъдат готови.” казва на друго място. Има и други, разбира се, от типа на „Близо е времето вече, българинът не ще бъде роб, а свободен.” Темата за свободата днес отново е на преден план дори на фона на всичко онова, което се случва и на изток от нас, това е един голям въпрос, който остава да бъде разрешаван във времето. Може би ние като европейци също трябва да участваме в решаването.
..........................
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..