На фона на всички думички за здравна реформа през последните години промяна към по-добро обслужване и по-добро използване на финансовия поток за здраве няма. България продължава да е сред страните с най-лошо здравеопазване в Европа. Това сочи последното издание на Индекса на здравния потребител.
Според това проучване страната ни е на 30-то място от общо 37 държави, а след нас са страни като Албания, Полша, Сърбия, Черна гора, Литва, Румъния. За сметка на това България се оказва първенец по разходи за болнично лечение – факт, който едва ли ще е в полза на твърденията на болничните директори, които непрекъснато се оплакват от недостиг на средства. За тази незавидна позиция говорим с доктор Илко Семерджиев, председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването.
Вие лично как приемате тази констатация?
Илко Семерджиев: Нека да кажем, че традицията Health Consumer Powerhouse да прави годишна класация е нещо изключително добро, защото така по този начин, независимо какъв е резултата, все пак ние виждаме къде се позиционираме сред 37 общо държави. Фактът, че сме на 30-то място и все пак това е придвижване напред в сравнение с 2013-та, говорим за резултатите от 2014 г., дава една положителна оценка. В същото време обаче тя не е достатъчна, за да кажем, че има някакъв особен напредък, т. е. правим крачка напред, но тази крачка напред не е достатъчно решителна.
Р. П.: Аз ще ви цитирам всъщност един от експертите, които участват в това проучване – д-р Бьорнберг, който казва, че здравеопазването в България отразява общата мрачна ежедневна действителност в страната.
И. С.: Той има известно основание. Анри Бьорнберг е идвал в България, аз нееднократно съм се срещал с него и той наистина е доста наясно с това каква е картината на българското здравеопазване от първа ръка, сам е виждал доста неща. Така, че тази негова констатация не е пресилена, но все пак нек да сме оптимисти. Той казва също така, че има известни подобрения от резултатите от лечението, по отношение на достъпа, така че подобрен достъп, подобрени резултати от лечението са два добри показателя, по които имаме крачка напред.
Р. П.: Искам да ви попитам за констатацията относно факта, че 60 % от разходите се падат на болничната помощ като България всъщност се оказва начелото на класацията по разходи за болнична помощ. Анонсирах нашия разговор като знак затова да кажем премълчани истини и лично вие какво смятате по този факт може би?
И. С.: Първо, ще направя уговорката, че като абсолютни числа бюджетите на здравната система, както в Министерството на здравеопазването, така и в Националната здравноосигурителна каса са крайно недостатъчни от гледна точка на очакванията на населението и крайно по-малки в сравнение с тези, които виждаме в другите страни. Но тук ще спра специално вниманието си на вашия въпрос – процентното съотношение на болничните разходи спрямо всички останали разходи в здравеопазването е кошмарно висок в България. 60 % това е, това е невиждан размер за страна като България, защото ние такова нещо не помним в нашата 20-годишна история, даже бих казал и 25-годишна история, последните години. Само да кажа няколко конкретни числа. Миналата година с двете актуализации на бюджета, както на държавния, така и на бюджета на НЗОК, се стигна до над милиард и 600 милиона лева за болнично лечение. Това е три пъти повече в сравнение с преди 10 г. Т. е. вие виждате, че тук има увеличение не с проценти, а в пъти. Така, че действително болниците в България като сектор, през който изтичат огромно количество средства, а не получаваме онова, което се очаква е в най-критична позиция.
Цялото интервю с доктор Илко Семерджиев можете да чуете в звуковия файл.
С по-голям бюджет от 825 милиона евро започва тази година кампанията за директни плащания за земеделските производители и фермери в страната, съобщи при откриването на кампанията в Пловдив зам.-министърът на земеделието Лозана Василева. До края на месец юни, по миналогодишната кампания, предстои да бъдат изплатени 1 милиард лева на близо 63..
Какви са социалните измерения на бюджет 2025 и има ли риск за пенсионната ни система? Според бившия социален министър Христина Христова не можем съвсем да сме спокойни, въпреки че вече имаме процедура за бюджета, който е внесен от редовно правителство. Тя изрази надежда, че бюджетът ще бъде приет в посочения срок - 30 март. Според..
Община Хисаря набира потребители за нова социално-здравна услуга, която ще се доставя по домовете на нуждаещите се, с цел подобряване на качеството на живот и улесняване на ежедневието им. Тя ще включва както медицинска помощ, така и социална подкрепа, съобщи в програма "Точно днесс" кметът на общината Ива Вълчева. Тя уточни, че проектът..
Запалени отпадъци край строеж в пловдивското село Белащица предизвикаха намесата на огнеборците. Само за последните 10 дни на терена, на който от години се изгражда медицински център, пламва вече трети пожар. Причината са високи треви и неизвозени отпадъци, коментират притеснени местни жители. На терен има един екип огнеборци,..
Гостът ни тази седмица е Милен Георгиев, професор в Института по микробиология на БАН, където ръководи лабораторията по метаболомика. Неговата голяма професонална любов и гордост обаче е Центърът за върхови постижения по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив, в чието създаване активно участва и в който работят учени от пет континента...