Въпросителните около промените на наредбата за достъп до медицинска помощ, публикувани на сайта на Министерството на здравеопазването ще са следващата ни тема на разговор в програма "Точно днес" в понеделник сутрин. Предвижданията са пакетът дейности да се раздели на базов и допълнителен. При липса на финансов ресурс от Националната здравно осигурителна каса, болниците ще включват здравноосигурените пациенти, които има право на безплатно лечение по допълнителния пакет, в листа на чакащите, като по този начин ще им осигуряват необходимата им планова хоспитализация отложено, пише в документа.
Как на практика ще се осъществи реформата и каква е готовността на болниците за готвените промени питаме д-р Кирил Еленски – зам.-председател на Българския лекарски съюз
Всичко ли, което до момента е представено като идеи за реформи от министър Москов е изпълнимо според вас, д-р Еленски?
Кирил Еленски: Това, което ние познаваме като презентация, направена от министър на здравеопазването в част от намеренията е радикално в значителна степен и докато не видим някаква конкретна разработка, проекти на нормативни актове, било наредби, било промени в закони или по-подробно разработени идеи не бихме могли еднозначно да кажем дали всичко е изпълнимо и в каква степен. Тогава, когато намеренията за промяна са радикални е напълно възможно част от първоначалните планове да не могат да се сбъднат точно така както са предвидени или по пътя на реализацията на тези намерения да се наложат корекции на първоначалните предвиждания. Така или иначе ние сме поели ангажимента от наша страна да сътрудничим с експерти и с консултации така, че да се стигне до най-доброто развитие на системата за в бъдеще.
Р. П.: Нека тогава говорим принципно. От КНСБ се обявиха срещу промените в наредбата за достъп до медицинска помощ и дори поискаха оставката на министър Москов. Според синдиката по този начин Министерството на здравеопазването смята да узакони плащанията в болниците, което пък според тях щяло да бъде предпоставка за рекет над пациентите . От Министерството на здравеопазването отговориха, че това не е така и никой не кара здравно осигурените лица да си плащат лечението. Може ли с тези промени в наредбата за достъп до медицинска помощ да се говори за нарушаване правата на здравно осигурените лица.
К. Е.: Нека да припомня, че правата по здравното осигуряване се ползват по ред, установен със закон – така пише в Конституцията. Законът, който урежда тези права, всъщност законите са повече от един и това, което създава ограничения при ползването в най-голяма степен е Законът за бюджета на здравноосигурителната каса и Законът за публичните финанси. Тогава, когато Народното събрание е гласувало определени рамки на бюджета на здравноосигурителна каса тя няма право в рамките на финансовата година да го надвиши. Ако търсенето на медицински услуги надхвърли възможностите на бюджета съвсем естествено е да бъдат въведени някакви механизми на регулация.
-----------Цялото интервю с д-р Кирил Еленски чуйте в звуковия файл.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..