Големите въпросителни около смяната на лева с еврото в страната ни излязоха на дневен ред, след като финансовият министър Владислав Горанов обяви, че българското правителство започва разговори с правителствата на страните от еврозоната за старт на присъединяването ни към общата валута.
По темата гост в „Точно днес” е икономистът от ИПИ Калоян Стайков.
Обявеното от министър Владислав Горанов според вас добра новина ли е?
Калоян Стайков: Като цяло е добра новина, да, хубаво е да се мисли в тази посока, но това, което е обявено от министър Горанов е още на много начален етап. Той говори евентуално за присъединяване към ERM 2, което е предварителен задължителен механизъм, при който трябва да се присъединим преди да се приеме еврото в страната и говори за присъединяване към този механизъм най-рано в края на 2018 г. Говорим за един доста дълъг период и евентуално в края на този четиригодишен период ние може да се присъединим към този механизъм и в най-добрия случай две години по-късно може да приемем еврото. Дали това ще стане в следващите шест години или ще отнеме повече време не е ясно и на този етап е още твърде рано да се говори за ползи или за разходи, или за негативи, а трябва да се фокусираме по-скоро върху това дали правителството е склонно да работи в тази посока, защото предното правителство на ГЕРБ също имаше такъв приоритет, но в един момент го изостави. В момента имаме изказване на един министър, нямаме обща правителствена позиция, нямаме някакъв правителствен приоритет и т. н. По-скоро, ако погледнете управленската програма на партията, въобще не се споменаха нищо подобно. Така че според мен на този етап е много рано да търсим плюсове и минути, по-скоро трябва да видим някакви стъпки в тази посока и тогава вече може да говорим какво може да се очаква евентуално ако приемем еврото.
Р. П.: Въпреки това, че казвате, че все още е много рано да се говори за плюсове и минуси, коментарите в общественото пространство по темата са много. Абсолютно необходимо ли е България да се присъедини към евро зоната и ако това е „да” каква е вашата прогноза за най-ранната и най-вероятна възможна година?
К. С.: Никой на този етап не може да даде прогноза кога може да се присъединим към еврото. Има две неща, които трябва да се изпълнят преди страната да приеме единната валута. Първо, трябва да влезем в този механизъмERM 2, което е изключително и изцяло политическо решение. Там няма обективни критерии, там няма нещо, което страната трябва да изпълни преди да бъде приета – там се иска съгласието на всички 19 страни в еврозоната, те всички да кажат „Да, вие може да влезете в този механизъм”. Кога може да стане това нещо няма човек, анализатор, или модел икономически или политически, който може да ви каже кога ще се случи, нито министър Горанов, нито някой независим експерт – просто, защото няма как, защото решението е чисто субективно.
От там нататък от момента, в който влезем в този механизъм най-ранната дата, в която можем да приемем еврото е две години по-късно. Но това нищо не означава – може да са 4 г., може да са 10 г. по-късно. Тогава вече, когато вече сме в механизма е необходимо да се изпълнят определени числови критерии и тези критерии трябва да се изпълняват дългосрочно т. е. да не се изпълнят в рамките на една година и следващата година да се пропуснат. Тези критерии са свързани с бюджетния дефицит, с инфлацията и с нивото на дълга. Т. е. ако една година имаме ниска инфлация и покриваме този критерий, а следващата година инфлацията скочи няма как да влезем в еврозоната. Така че има изключително много променливи неизвестни и много несигурни факти, много субективни факти, както казах, и няма как на този етап да се прогнозира кога ще се случи.
.................
Цялото интервю с Калоян Стайков чуйте в звуковия файл.
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Взетите днес проби са само и единствено от засегнатите стопанства с констатирано заболяване чума по дребните преживни животни. Колегите от областната дирекция в Пазарджик са взели 315 проби от 105 животни във Велинград , съобщи в интервю за Радио Пловдив д-р Даниел Денев от отдел "Здравеопазване на животните" към Българската агенция по безопасност..
Организации на пациенти от България, Гърция, Испания,Франция, Италия, изпратиха становище до Европейската агенция за лекарствата (EMA) относно дискриминационния подход спрямо ограничения достъп на лечение на възрастните хора с географска атрофия и отказа на Агенцията одобрената терапия за това заболяване от американския лекарствен регулатор да се..
След като вчера ветеринари бяха възпрепятствани да вземат повторни проби от ферми във Велинград, където бе открита чума по овцете и се стигна до напрежение, днес те все пак успяха да вземат още 340 проби. Симеон Караколев, председател на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите, коментира в предаването "Ден след ден", че през годините се е наложил..
Студент по теология от Карлово е тазгодишният носител на поименната стипендия „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“, която ежегодно се присъжда от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Четвъртокурсникът от Богословския факултет Младен Иванов получи наградата си навръх патронния празник на университета лично от ректора проф. Георги Вълчев...