С името на Ботев сме част от световната култура

Във фокуса на деня, заради великото име на българина, оставил светла следа в националаната ни памет – Христо Ботев, център ще бъде Калофер. 

Търсим връзка с директора на Националния музей „Христо Ботев” Ася Николова.  Това, което ни остави Ботев – огненото слово, познати ни от неговата поезия и публицистика и досега остава без аналог  с искреното и пророческо осъзнаване на редица истини с общочовешки мащаб. Големият българин, ако не се лъжа, ни остави едва двайсет стихотворения, но това, което го превърна в легенда е будният му дух, устремен към свободата, отвоюването на която прави един народ достоен винаги за уважение. Усеща ли се и днес тази атмосфера, този дух в Калофер?

Ася Николова: В Калофер – родният град на гения на България Ботев, днес се стичат всички българи, които вярват, помнят и са убедени, че Ботевото слово, неговото дело ще се предават от поколение на поколение докато има България, защото при Ботев свободата не е самоцел. Тя е вътрешна потребност и затова той много точно е казал, че само този, който е свободен само той може да се нарече човек в истинския смисъл на думата. За Ботев свободата не е нещо външно, привнесено – ти може да живееш в условията на угнетеност, на това да нямаш политическа или социална свобода, но вътре в себе си ти можеш да бъдеш достоен и свободен човек и да се бориш със средствата, които ти имаш – той със словото, с делото за свободата на всички, защото това е правото на всички човеци – да бъдат свободни и да осъзнаят тази свобода, за да могат да достигнат своето съвършенство.

Р.П.: Г-жо Николова, слушам внимателно това, което казвате действително, думи, които не можем да подложим на съмнение, но как младите хора, които днес влизат в музея всъщност се отнасят към онова, което могат да видят, което музея представя от фондовете си в експозицията? Чувства ли се отношението на влизащите вътре в този храм на българщината като действително към нещо много свещено заради оставеното от Христо Ботев и днес?

А. Н.: За съжаление много малко са фактите, предметите, материалното, оставено ни от Ботев. Само четири предмета са останали от него – неговият личен часовник и писалищните му принадлежности. Но най-радостното за музейните специалисти е, че посетителите, които идват при нас идват с чувство на осъзната необходимост и потребност да влязат, да научат повече за Ботев, за този, който със слово, с дело е помогнал щото да сме свободни и свободни дори да говорим глупостите по негов адрес или по адрес на всичките ни велики предци и излизат от музея много по-българи, много по-осъзнати, че наистина ние сме част от световната култура. С имена като Ботев, Каравелов, Левски, Вазов ние се нареждаме в редиците на най-достойните народи в света. Защото Ботев не е наш, само наш национален герой, това е най-превежданият български поет...