Абсурдният избор  на Бинев е имиджово несъответствие

 Смут и буря от възмущение сред творческите среди у нас.

Изборът на Слави Бинев за председател на Комисията за култура и медии в Парламента бе определен от тях като обида и позорно пренебрегване на на тази така съществена за цивилизационните напъни на държавата да бъде  не само забелязана, но и призната територия на духовност, равнопоставена с останалите  безспорно  утвнърдени в  еманципирана Европа. Би звучало  смешно, ако  нямаше толкова  многозначен заряд  подобно питане в мрежата, взривена от реакции като  това: А сега Кубрат Пулев кога ще оглави Националната опера?! Сред търсачите на алтернативни културни убежища, по принуда извън страната ни, са артисти, художници, издатели. Председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев стигна дори и по-далеч в открито писмо със заканата си да  сезира ЕК и ЕНП, за това, че културата в България е жестоко дискриминирана.  Режисьорът Явор Гърдев – в очакване на въпросите ни:

РП - Каква беше  Вашата първоначална реакция след  новината за избора, а и след това по-късно, за да  стигнете до  усещане, че има  и някаква прагматика в подобен подход при избора?

Явор Гърдев:  - Аз съм далеч от идеята да драматизирам, защото Българската държава през последните години ни поднася толкова изненади, че аз започвам да свиквам с тях. Дори и когато човек има някаква защитна настройка, по-скоро реакцията е „А – а-а” отново. В този смисъл тези ходове започват да издават системност, а не  някаква неочакваност. Това е характерно за обществените процеси у нас през последните години, но повтарянето е с педантично постоянство, т.е. има опит от страна на държавата тя да наложи нормата, че това е нормалното положение на нещата.

РП: Дали пък този избор не алага у нас убеждението, че хората трябва да бъдат възпитавани в по-различни от досега утвърдените културни стандарти?

Гърдев: Страхувам се, че никой не е имал предвид нещата по същество – че хората трябва да бъдат възпитавани каква да бъде културата. По-скоро става въпрос за разпределение на зоните на културата, по които текат съответните финансови потоци и това се случва все повече без оглед на предмета или сферата.

РП: Слави Бинев е човек от ъндърграунда в съзнанието на хората като цяло, за него е известно, че е свързан с верига от нощни клубове, с няколко скандала, с чалга, представителен църковен сан обаче и още в биографията си факта, че е избран за евродепутат.....

Гърдев: Все пак по Конституцията на България депутатите могат да бъдат избирани и избраните депутати след това  могат да бъдат избирани и за членове и председатели на  комисии. Проблемът не се състои в това дали е юридически чисто присъствието на Слави Бинев в тази комисия, а в това, че в обществото освен икономически интереси и юридически регулации съществува някакъв дух на общоприети неща и ценности. Скандалите идват не от това, че не се признава някакъв избор, а в особената недипломатичност и политическо късогледство – изкуството на политиката е от наличния избор да се избере една ситуа;ция, в която системата би могла да работи. Случва се обратното – постоянно се залагат бомби в системата, спомняте си до какво доведе изборът на Пеевски. В българската политика има криза на неразбиране за това  какво е уместно да се прави, какво е политично и дипломатично да се прави. Политическата класа не разбира това. Тя е редуцирала разбирането си за общество до регулация на интереси само, кето означава, че не владее изкуството на политиката.

Повече чуйте от интервюто на  Веселина Пеева с  режисьора Явор Гърдев тук: