Активите на КТБ ще отидат в ръцете на „правилните” хора

КТБ можеше да се спаси със сума от 500 милиона до 1 милиард лева, заяви в интервю за Радио Пловдив Муравей Радев, бивш финансов министър на България.

Муравей Радев прогнозира, че и през следващата година ще се стигне до свръхдефицит. „Аз съм доволен, че България ще влезе в процедура по свръхдефицит през следващата година. Защото тя ще бъде съпроводена с външен натиск за осъществяване на реформи”, коментира Радев.

Р.П: Г-н Радев, като гледате какво се случва в банковата ни система  - цялата сага около КТБ, която очевидно ще е на нашето внимание още дълго време, виждате ли някакви конкретни рискове, свързани с бюджета както за тази година, така и за следващата?

Муравей Радев: Естествено, това са две свързани неща – банковата система това е кръвоносната система на една държава и когато тя боледува естествено е да очакваме, че икономиката също ще боледува. Доброто в случая е, че аз смятам този проблем с КТБ, все още смятам, че е изолиран и не засяга целостта и стабилността на банковата система като едно цяло. Така че дано това, което казвам да се потвърди в бъдеще, защото сега ни очакват тежки съдебни саги, свързани с нежеланието на централната банка да си мръдне пръста по оздравяването на КТБ и нежеланието или по-скоро страха на правителствата до момента и на парламентарните мнозинства в предишния, и най-вече в сегашния парламент, да вземат решителни мерки по оздравяването и спасяването на банката, което можеше да стане много лесно, много бързо и сега тези проблеми, пред които сме изправени, да бяха вече зад гърба ни. Но това не се случи. Сега ще си сърбаме попарата, ще си плащаме масрафа и ще бъдем свидетели на едно коледно-новогодишно намаление на продажбите на активите на тази банка, които ще бъдат изкарани скоро на сергията и с много големи отстъпки ще бъдат продадени на „правилните” хора.

Р. П.: Т. е. според вас има определен сценарий, по който се развива сагата КТБ, така ли да разбирам?

М. Р.: Естествено. И в основата на този сценарий е централната банка и нейния управителен съвет.

Р. П.: Казвате – ще платим. Колко ще платим според вас?

М. Р.: Всичко, всичко. Първо, ще платим пряко 3 милиарда и 600 милиона, от които 2 милиарда и 100 милиона са в този прословут Фонд за гарантиране на депозитите, но те са пак наши пари, защото са събрани чрез лихвите, които всеки един българин плаща на банковата система, когато има взаимоотношения с някоя банка, а вие знаете, че и една голяма част от заплатите  на българите минават през банковата система. Социални плащания, пенсии – всичко е през банките и таксите, които събират банките, за да могат да извършват този паричен оборот една част от тях отиват във Фонда за гарантиране на влоговете – всъщност, това са парите на нашите таксоплатци, да ги нарека. Останалата част милиард и половина – милиард и 600 ще бъде дадена директно дадена от бюджета, сиреч пряко от данъкоплатците.

Р. П.: Но фондът не може ли да се възползва от активите на банката и да върне част от сумата?

М. Р.: Да, да, това може, но очакванията са между 15 – 20, максимум 25 % от сумата, която ще бъде загубена да бъде възстановена чрез продажба на активи. Останалото си е чиста загуба, понесени от нас.

Р.  П.: Защо всъщност само 25 процента?

М. Р.: Така сочи статистиката. На банки в такава ситуация 20 до 25 % от активите се осребряват. А пък сега тази история с цесиите и прихващането ако не успее правителството да попречи на тези цесионни прихващания още 1 милиард лева ще бъдат загубени извън всичко друго.

Р. П.: Вие смятате ли, че наистина правителството и парламента могат да стопират тези цесии и прихващания?

М. Р.: Тук според мен се прави една голяма грешка като се бърка цесията с прихващането. Цесията едва ли може да бъде атакувана. Тя е направена или се прави в съответствие със съществуващото законодателство. И аз доколкото виждам нито правителството, нито парламента ще атакуват законността на цесиите. По-скоро те атакуват второто действие – прихващане.  След цесията кредитополучателят трябва да представи в банката искане да му се прихване неговия кредит срещу депозита, който е купил от някое друго лице. Тогава вече, доколкото знам от този законопроект, който тепърва ще става закон, не се позволява или синдикът може да оспори 100-процентното прихващане на кредита с депозита. Или, вероятно ще кажат така – ти можеш да прихванеш, но не 100 % от депозита, а толкова, колкото би останало от него утре при осребряване на масата на несъстоятелността т. е. от продажбата на онези активи, за които преди малко говорихме, че 20 – 25 % я се върнат, я не. Сиреч прихващането на 100-те % кредит ще си извърши само в размера на 20 – 25 % - колкото е възстановената маса на несъстоятелността в тази банка в бъдеще. Това едва ли би могло да бъде атакувано законово.