Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Андерс Целзиус- Целзий

Знаете ли, че водата завира при нула градуса, а замръзва при сто? Всъщност знаете точно обратното, само че то не е вярно. Поне не е вярно според оригиналната сто-градусова температурна скала, предложена през 1742 година от великия шведски астроном, математик и физик Андерс Целзиус, познат ни като Целзий.

Ето ви звук от онова, което се случва в една от онези модерни кани, дето сутрин ни стоплят душата. Но, както казах, според Целзий температурата в нея би трябвало не да се вдига от нула до сто по-бързо от спидометъра на някое Ферари, а да спада от сто към нула, за да си направим обикновен топъл чай. Целзий всъщност стига до идеята за своята температурна скала и съответния термометър, покрай метеорологичните си наблюдения. 

Той публикува статия със заглавие „Наблюдение на два постоянни градуса на термометъра” и в нея отбелязва две много важни, напълно научно коректни и от днешна гледна точка неща – температурата за замръзване на водата не се влияе от географската ширина и атмосферното налягане, докато за нейното завиране промяната на тези условия дава разлики. Затова и поставя условието, че кипене при нула градуса означава процес, който се извършва при налягане от 1 атмосфера. 

Скалата и термометърът на Целзий са приети от Кралското научно общество в родния му град Упсала, но година след смъртта му друг шведски учен, прочутият Карл Линей, обръща тази скала за по-голямо удобство при реализация на редица практически научни цели. Така тя добива днешния си вид и влиза в масово производство. Учените бързо свикват с нея, използват я като официална и повечето държави по света, в момента изключение правят само САЩ и Ямайка. 

В продължение на три века обаче хората са наричали изобретението просто Шведския термометър или Шведската скала. Едва през 1948 година деветата генерална конференция по мерки и теглилки в Париж я преименува на „скала Целзий”. През 54-та пък е възприет вече по-точния съвременен подход и оттогава, вместо с точката на замръзване и точката на кипене на водата, „градус Целзий” се определя като 1/273,16 част от температурната разлика между тройната точка на водата и абсолютната нула. Но не ме карайте да ви обяснявам също какво е тройната точка на водата, да не прекаляваме неподготвени с науката, защото утре ще имаме мускулна треска на мозъка.

Андерс Целзиус е роден през 1701-ва година край шведския град Упсала в имението Hogen, което значи „купчина”, „могила”. Това е на шведски, а на латински celsus също означава „височина”, „могила”. С други думи, фамилията Целзиус или Целзий идва от поколения назад и, както е обичайно по онова време за хората от по-издигнатите родове навсякъде из Европа, всъщност е латинизиран вариант на името на семейния чифлик. 

Тогава латинският все още не е изместен от френския като общ европейски език, което се случва малко по-късно през същия този ХVІІІ век. На всичкото отгоре семейството на Целзий е силно свързано с науката, за която латинският безспорно е задължителен атрибут. Неговият баща Нилс е професор по астрономия, преди това в университета в Упсала преподават и двамата му дядовци - Магнус, е известен математик, а Андерс също е астроном. Както се казва, още от детството си Андерс Целзий младши има астролабии за играчки и учи математически формули заедно с буквите от азбуката. Въпреки това обаче на 17 той всъщност записва първо юридически науки в университета в Упсала, но после сменя факултета и се захваща с астрономията. 

 Въпреки сериозните пробиви, направени вече от Галилей и някои други изследователи на небето, в началото на ХVІІІ век астрономите продължават в някаква степен да бъдат считани за „звездобройци” или дори „астролози”, тоест, в тяхното изследователско поле влиза не само наблюдението на небесните тела, но и търсене на пряката им връзката със земните събития. Те трябва да отговорят дали и как звездите и техните движения влияят на климата, на приливите и отливите, каква е връзката им с избухването на войните или подписването на мир, дори – определят ли и по какъв начин звездите дали даден човек ще умре млад или ще доживее дълбока старост. Някои от тези теми съдържат истински научен заряд, други са чисто спекулативни. 

Но всъщност това е обяснението за голямата житейска и научна активност в най-различни, на пръв поглед несвързани пряко с астрономията, сфери, активност, която Андерс Целзий поддържа през целия си кратък, но изпълнен с научни приключения живот.

От най-популярния портрет на Андерс Целзий ни гледат очите на един изключително фин човек с аристократични черти, слаб, с характерната за епохата бяла перука, с дълъг любопитен нос, способен очевидно да се навре навсякъде и изражение, което казва, че често го прави. В университета в Упсала, което е най-старото и много престижно висше училище в Швеция, курсът по астрономия включва още метеорология и геология, така че разбираемо е, че Целзий учи сравнително дълго. Междувременно той прави редица експерименти, първоначално под прякото ръководство на баща си, който обаче умира, когато Андерс е на 23, а след това сам поема щафетата. 

Когато е на 29, Целзий издава първия си научен труд – „Нов метод за определяне на разстоянието от Земята до Слънцето”. Това се превръща в един от трите негови най-големи приноси за науката, защото книгата включва разработка на идеята за пряката връзка между Северното сияние и промяната в магнитното поле на Земята. С изследване на Северното сияние и ефектите от него Андерс Целзий се занимава още от 15-годишен и има натрупан много емпиричен материал. Това изследване му носи професорската титла и преподавателско място в родния университет. Водеща идея за него по това време става създаването в Упсала на истинска, сериозна астрономическа обсерватория, окомплектована с най-модерните телескопи и други прибори. 

Такива липсват в Швеция, затова той се отправя на дълга „творческа командировка” из Европа с цел не само да види, но и да купи. Междувременно обаче Целзий и пряко участва в научния живот на континента – в Германия издават негова книга, в Париж се застъпва пред научната общност измерването на дъгата на меридиана за определяне формата на Земята да се извърши в Лапландия, а през 1936 година участва и в експедицията, организирана от Френската академия на науките с тази цел. 

За да се изчислят точните размери и да се определи истинската форма на земното кълбо, учените трябва да измерят дължината на астрономическия меридиан в един градус от земната повърхност на екватора и на някой от полюсите. Да се стигне до полюса обаче по онова време е задача твърде непосилна, затова Целзий предлага изследването да се извърши в Лапландия, най-северната точка на Швеция, като после се направят и необходимите математически корекции. 

Той самият се включва в експедицията, ръководена от френския математик Пиар Мопертю, правят се съответни измервания, които се сравняват с тези, извършени по същото време от аналогична експедиция в земите на днешен Еквадор и така се доказва предположението на Нютон, че Земята всъщност не  е кълбо, а овоид, че е сплескана на полюсите. Успехът на експедицията е голям, Андерс Целзий получава своя дял от славата и издава книгата „Наблюдения върху определянето на формата на Земята”. Респектиран е не само научният свят, но и шведските власти, които отварят по-широко кесията за неговата нова астрономическа обсерватория и през 1841 година тя е открита. 

В нея Целзий веднага започва серия от наблюдения, при които да опише и категоризира яркостта на някои звезди. Това се смята за първи опит да бъде измерен интензитета на звездната светлина с нещо повече от обикновеното човешко око. Въпреки вече недоброто си здраве, Андерс Целзий извършва наблюдения на слънчеви затъмнения и различни астрономически обекти, а също публикува каталог за яркостта на над 300 звезди, като използва своя собствена фотометрична система. Междувременно, само две години преди смъртта си, той публикува и идеята за прочутата температурна скала.

Андерс Целзий е роден в лутеранската вяра и с типичното за протестантите усърдие като учен цял живот изследва великото божие творение. Казват за него също, че е истински математически магьосник. Въпреки многото текстове, които прерових обаче, никъде не намерих сведения за личния му живот, за любовта и другите приключения на духа в него, извън любовта и приключенията, свързани с науката. 

Може пък наистина да не му е стигнало времето за това. Целзий умира едва на 42 години от много тежка форма на туберкулоза, която засяга не само белите дробове, но също костите и други части на тялото. Погребан е като истински викинг, редом до своя дядо, Магнус Целзиус, в църквата на Гамла Упсала, на пет километра от града Упсала. Гамла е село, известно от древността като шведски религиозен център, за който се смята, че е бил една от резиденциите на бог Один.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Великите европейци - Алън Александър Милн

На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Да, чувал съм, че според някои Малкият Принц на Екзюпери например звучи прекалено романтично, дори леко лигаво. Срещал съм объркани души, които не просто не харесват, а направо не понасят историите за Алиса на Луис Карол. Единственият човек обаче, който със сигурност не е..

публикувано на 04.04.25 в 12:25

Проф. Георги Каприев гостува в "Срещи"- те тази събота

Много са въпросите, които проф. Георги Каприев поставя в книгата си "Българските разломи".  Аз си избирам ето този -защо преходът ни склерозира в трудна за променяне структура?  И наистина ли всичко, което ни се случва днес, е още от началото на българската обществена тъкан?  Защо ни липсва духовен аристократизъм??? Слешайте розговора в предаването..

публикувано на 04.04.25 в 10:21

Петя Доненчева открива изложба в ГХГ

Младата пловдивска художничка Петя Доненчева открива изложба маслена живопис в Градската художествена галерия. Представя 74 картини, които са рисувани през последните 4 години.  Платната разкриват свят, в който се съчетава класическият натюрморт  с емоцията на съзерцателния пейзаж. Характерни за Доненчева са наситените цветове. Изложбата носи..

публикувано на 04.04.25 в 06:42

„Диоклецианополис – кръстопът на времето“ започва в Хисаря

Античният фестивал „Диоклецианополис – кръстопът на времето“ се открива днес в Хисаря. Това е второто му издание като тази година ще бъде посветен на един от най-вълнуващите аспекти на всяка култура – храната и гастрономията. Диоклецианополис, познат със своето богато историческо наследство, ще възкреси традициите на древните цивилизации, които..

публикувано на 04.04.25 в 05:39

Неда Антонова с нов роман за едно пътуване по ръба на живота

В ЕС един от всеки 5 смъртни случая (сред 15-19 годишните) е причинен от умишлено самонараняване – и това е втората (след транспортните произшествия) най-разпространена причина за смърт сред тинейджърите. В България средно по едно дете на ден прави опит за самоубийство, като 5% от опитите завършват с трагичен край.  Темата силно провокира нашата..

публикувано на 03.04.25 в 09:00