Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Образованието е пасивен цензор по отношение на комунистическия режим

Искаме да забравим тайните или механизма, по който те ни манипулират особено в прехода.

Но, не познавайки тайните и механизмите им -  манипулацията продължава.

Казваме си го след честването на годишнината от 10 ноември 1989 г., когато промяната в България настъпи. Разговорът, който водим е с Христо Христов – журналист, който посвети последните, сигурно повече от 10 г., да чете досиета, да разсъждава върху досиетата и да приеме за своя мисия включително представянето на човешки истории, запомнящи се достатъчно красноречиви, за да ни кажат в какво време сме живели и какво от него не бива да се връща.

Вчера започна и телевизионна поредица на Христо Христов „Отворени досиета”, в която ще научаваме наистина детайли от разбити човешки съдби от времето на комунистическия режим.

Как гледате на мисията, която имаме като общество, да си кажем къде сме?

Христо Христов: Доста самокритично и мисля, че това е правилният начин, тъй като младите хора по никакъв начин не са виновни, че не знаят достатъчно за периода 1944 – 1989 г. А за мен истината за този период е от съществено значение затова ние да бъдем едно общество, което да създава граждани, а не една държава, която да произвежда консуматори. Без знанието и информацията за него хората са много манипулируеми.

Р. П.: Кампанията „25 г. свободна България” не доведе ли тя до основно противоречие да разсъждаваме и да хулим прехода, като че възраждайки носталгия, което противоречи на идеята ? Парадокс, но  разсъждавайки тези 25 г. пропуснахме да научим, да  оценим като институции и като граждани онези 45 г., които явно не стигат?

Х. Х.: Не може да обясним и ние да разберем и да оценим прехода, без да знаем как е започнал, какво е завещано преди той да започне.

Р. П.: Именно, именно това някъде се изпусна и сега изглеждаме невежи и неуки, безотговорни.

Х. Х.: Това е така, защото в България по принцип липсва култура на паметта в сравнение с други страни. Аз изследвам и наблюдавам тези процеси. Ние свидетели на редица управления, които, идвайки на власт управляват така все едно, че историята на България е започнала от тях. Всичко това се сменя и махалото на времето се движи с много голяма скорост, за разлика от времето преди 1989 г. Ние живеем в един глобален свят и за мен е крайно време всичко, което излезе като документи в резултат на тази огромна документална революция през последните 25 г. всичко, което знаем и бихме могли да направим паралел с това, което направиха другите страни от бившия Източен блок трябва просто да влезе в образователната система. Сега ние  чуваме гласове, че това трябва да се направи, аз съм един от хората, който поддържа тази идея от доста дълго време, самият факт, че аз от близо 5 г. съм създал един алтернативен източник за информация за дейността на репресивния апарат на комунистическата партия и за този режим, имам предвид моя сайт Държавна сигурност.соm, има нужда от подобни алтернативни източници на информация, защото и това изследване, което вие цитирахте, забележете – едва 10 % от информацията и знанията на младите хора за комунизма се  базира на средното  образование и университетите. Това е просто срамно да се коментира. Докато процентите за интернет, за  филмите са вече 16 т. е. образованието в момента, защото това е държавна политика, участва в едно престъпление към младите хора и това е един, как да го кажа, за мен това е един пасивен цензур затова да се създават граждани в тази страна, които да могат на базата на фактите, на обективния прочит на историята да могат да си съставят мнение, а не мнението им да е базирано на разкази на близки, както става ясно в това социологическо проучване, което е представително за цялата страна, и да се говори, че социализма е бил страшно хубав, когато комунистическата партия е фалирала три пъти България за периода 1960 – 1989 г., когато тя е завещала най-лошия икономически старт от всички страни в Източния блок, когато липсват данните за репресиите от 1944 г. до 1989 г.

Цялото интервю с Христо Христов е в прикачения файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Споделеното родителство ще спре семейните войни

В това е убеден юристът и журналист Мишо Гръблев, който в програма  "Точно днес" коментира темата  за споделеното родителство и желаните промени в българското законодателство, чиято цел е децата да растат с двамата си родители. В Деня на бащата той припомни, че бащите в днешно време имат все по-голяма роля в отглеждането и възпитанието на децата в..

публикувано на 26.12.24 в 10:56

Иконографията на Рождество Христово

Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през 5-6 век. Два са водещите аспекти в нея - божието въплъщение и претворяването, обновлението, което спасява целия свят, обяснява иконографът Елена Дигбоюшка. През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече..

обновено на 25.12.24 в 09:49

Коледа е миризма на горящ пън и щастието, че сме заедно

"Коледа за мен е съчетание между духовното и земното. Съчетание между самото Рождество, което е един от основните камъни в християнството и земното, защото е имения ми ден. Преди всичко обаче Коледа за мен е миризма на горящ пън, студ навън и щастието, че сме всички заедно". Така описа своите усещания на 25 декември именика Христо Коликов,..

публикувано на 25.12.24 в 08:25

Кметът поздрави пловдивчани за Рождественските празници

Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..

публикувано на 23.12.24 в 14:59

Планове с неизвестен край (част 1)

Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..

публикувано на 23.12.24 в 12:50