Богатата българска природа, традициите на събиране и на култивиране на лечебни растения, съвременните методи на преработка- всичко това, съчетано с добър бизнес нюх - може да донесе реални печалби на предприемачите и да създаде заетости траен поминък в региони с традиционно голяма безработица. Защото иначе - и в повечето случаи – страната ни е доставчик на евтини суровини. Преработени в чужбина, с огромна добавена стойност, те се връщат при нас като скъпи хранителни, фармацевтични или козметични продукти.
Билките се изнасят сушени – цвят, стрък, листа, плод, кора, корен или замразени – плод. Това определя ниската цена, на която се продават. Средно за България тя е 1 400 евро за тон. Страни със силно развита преработваща индустрия, които продават билките след преработка и пакетиране( примерно като пакетчета чай) постигат средна цена на тон от 4 950 евро за Франция, 7 700 евро за Швейцария и 20 810 долара за Япония
Има обаче и примери, при които добавената стойност от преработката на билки остава и се разпределя у нас.
Фирмата на Веско Пипев от Велинград, с база в село Варвара, е на пазара на билкопроизводството от 1996 година, когато започва култивирано отглеждане лечебни растения.
Днес обработва 80 декара собствени билкови насаждения, има производствен цех с халета за сушене и преработка на суровия продукт, лаборатория за контрол на качеството и технологични линии за производството на 13 вида пакетиран и готов за търговската мрежа чай.
Освен в България фирмата има износ на готови продукти - засега само чай, но подготвя и производство за козметичния сектор. Гърция, Италия, Испания, доскоро и Украйна- преди ембаргото, са партньорите на дружеството.
Веско Пипев е убеден, че развива бизнеса си в правилна посока – да търгува с краен продукт, а не със суровина.
За инвестициите си полза банков заем. Специални програми за финансиране за билкпроизводители и за преработватели няма.
Защо този бизнес, който затваря цикъла на производството от полето до крайния продукт е оставен без подкрепа – питаме Живко Милушев - директор на ДФ”Земеделие” в Пазарджик. Той не крие, че финансово подпомагане за билкопроизводители няма. По думите му освен този дефицит налице е и много свит вътрешен пазар,затова и хората, които са се захванали с билкопроизводства се стремят към износ.
Живко Милушев също поддържа тезата, че по-изгодно и по- далновидно е да се изнасят преработени продукти от билки, а не суровина.
Сред вижданията му за развитие на сектора е и създаването на тържища. Наличието им ще осветли бизнеса, ще сплоти участниците в него без да убива конкуренцията помежду им, ще ги направи по -информирани и по- сигурни в планирането.
Иначе ще си останем с познанието за потенциала, който имаме и с горчивината, че го пилеем или в най- добрия случай продаваме за „жълти стотинки”.
Парадокс, както казва и Веско Пипев, защото това се случва на практика при ненаситен и за количество, и за качество световен пазар.
Статистиката обаче показва увеличаване на обемите на добивани и реализирани билки през последните две години. Това дава оптимизъм за развитие на сектора на добив и търговия с билки.
"За повече информация посетете сайта на Фондация "Информация и природозащита" www.susherbsbg.eu"България е единствената страна в ЕС, която има специален закон за лечебните растения. Той ни е необходим, защото само ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества, 90 на сто от които заминават за чужбина. Това национално богатство, което дава поминък на повече от 300 хиляди души, трябва да се ползва разумно и устойчиво, за..
Незаслужено забравена, салвията е уникално лечебно растение, добре известно на древните лечители. Народна мъдрост гласи, че ако имаш салвия у дома, не ти трябва лекар. Позната у нас като градински чай, през последните години салвията набира скорост в култивираното отглеждане заради значителното й търсене на вътрешния и външния пазар...
В България има една билка, за която старите билкари казват, че лекува 100 болести. Някъде дори я наричат царицата на билките. Говорим за Камшик или Агримония, както е латинското й име. Тя не е сред многотонажните билки и не се изнася в големи количества в чужбина,но заради лечебните си качества в народната ни медицина има широко приложение...
На прага между зимата и пролетта природата все още изглежда не съвсем събудена. Но това е само на повърхността. Движението на сокове и хранителни вещества в стволовете и клоните на дървета и храсти вече започна. С него и периодът на събиране на кори - първата дейност от годишния календар на ползване на лечебните видове, за която повече ще научитев..
Трибулус Терестрис, или Бабини зъби, е пример за лечебно растение, от което се търсят много големи количества. Разрастването на обема на неговата преработка води до ресурсен дефицит, а често видът се унищожава и при общата борба с плевелите. Култивираното отглеждане на Бабините зъби е начин за опазването му в природата. Значим е и икономическият..