Случилото се в "Миджур" е израз на бедността в държавата

Всички симптоми за възможната трагедия в оръжейния завод "Миджур" са били налице доста отдавна – имало е поредица и от минали инциденти, случвали са се проверки, предписанията са се изпълнявали обаче доста частично, голяма част от тях със спорен ефект. 

Шест от наказателните постановления за контролните органи са били обжалвани и са падали в съда. Все още не са известни официалните версии за причината за взрива, но от тези, които се спрягат и все по-често се въртят в медиите са именно свързани с нарушения в организацията на работата и се формулират като евентуална човека грешка. Разговор по темата със Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността, може да чуете в звуковия файл.

Г-н Николов, веднага ще използвам възможността да цитирам нещо, което прочетох във ваша публикация – то гласи това, че представители на западни фирми са предупреждавали страната ни, че избрания от нея път за ръчно обезвреждане на боеприпаси е авантюра, която може да ни струва достатъчно скъпо. Това пише в публикацията ви под заглавие „Утилизация при домашни условия”, чийто автор сте вие. За слушателите на програма „Точно днес” само ще добавя, че събеседника ни е директор на Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, бивш заместник-министър на отбраната от 2005 до 2009 г.

Симеон Николов: Аз бих добавил към вашите уводни думи и това, че случилото се в крайна сметка е израз на бедността на нашата държава.

За информация на вашите слушатели трябва да кажа, че цената за унищожаването на един тон боеприпаси достигна в Полша например до 14 000 долара на тон, което означава $ 14  на килограм, а през 2003 г., когато започна утилизацията в другите източноевропейски страни тя беше само $ 300, сега е 14 000, но това става безопасно разбира се.

Ето, това е първата причина според мен – бедност, а втората причина е тази, която също ви кара да споменете вината на държавата. Истината е, че още преди години се взеха погрешни решения. Ако управляващите бяха приели предложението на експертите, това, което аз разработвах лично, възможността да бъде взета инсталация от чужда държава – високотехнологична, която между другото ще ви кажа, че където и да е работила по света, няма нито един инцидент, нито един ранен, камо ли пострадал, то тогава всички тези български фирми нямаше да започнат да се занимават с ръчно разнаредяване, както се нарича, на боеприпасите или щяха да работят с тази чужда фирма, предоставила технологиите или въобще да не се занимават с тази примитивна, изключително рискова дейност.

Р. П.: Г-н Николов, да ви попитам обаче отново бедността ли се оказа в основата на тази грешка, която е в печалната хронология от управленски грешни решения?

С. Н.: Трябва да я споменем на първо място. Но аз споменавам и поредицата от грешки, защото трябва да знаете, че България е последната държава, която се занимава още с утилизация, тъй като освен работата на тази частна фирма, която обсъждаме вчера и днес, България има още 7000 т боеприпаси, които трябва да унищожи. Всички други държави завършиха утилизацията, дори Албания я завърши.

И второто нещо, което нашите слушатели не знаят е това, че България се подрежда може би на четвърто място от всички страни във Варшавския договор, при който се оказа след разпадането му, че най-голям брой такива боеприпаси имаше Украйна – 1,9 милиона тона, на второ ГДР, след това Албания и ние, българите имахме най-голямо количество в сравнение с Чехия, с Босна, с Черна гора, Сърбия, които между другото също отдавна приключиха. Т. е. ние пропуснахме един огромен период и това е вина, разбира се, на управляващите през тези години.

След това в България се формира и едно погрешно впечатление в държавното ръководство, за разлика от другите страни, че утилизацията е печеливша.

Абсолютно не можем да говорим за печеливша дейност. Това е голямата грешка, която накара много фирми да тръгнат по тази линия, а в Европа преди години, когато се извършваше утилизация средната възвращаемост е между 20 и 25 % максимум. Ние сме го изчислявали при наши условия пряко сили, надувайки, надувайки малко сумата на 27 %. 27 % за 90-те хиляди тона, които имахме 2005 г. – 90 000 т,  като металите в тези боеприпаси можеха да възлязат при най-оптимистично изчисляване на 44 милиона лева, печалба, което поблазни някои както държавни ръководители, така и частни фирми.

Аз искам да продължа с поредицата грешки. Тук има поредица управленски грешки. Въпреки че още през 2003 г. беше създадена национална концепция за утилизация, а 2004 г. беше приета от Министерския съвет, забележете,  тази програма не беше осигурена с един лев от нашите депутати и от нашите ръководители след този период.