Заложили сме си капани, които гърмят и миришат

Дни като днешния оконтрастяват видимо дефицитите на общественото ни живеене – тези дефицити, които ни правят  и бедни, и неуверени, и нервни, и тъжни. 

Устойчивата цикличност, с която ни връхлитат трагедиите, стоварва купища трудни въпроси с тежестта на поредното природно бедствие или поредния взрив. Жестока ирония е обаче, че докато партиите умуват да съществява или не денят за размисъл, осъмнахме в поредния  ден на национален траур. За цената  на изгубените животи след взрива в бившето предприятие за боеприпаси до с. Горни Лом, безотговорността, пропуските, икономическата принуда,  аномалното ни битуване  и нивото на обществената чувствителност  разговаряме  с журналиста от в-к „Труд” Емил Спахийски.

-  Най-експлоатираната  дума „цена” през последните дни – на тока, на здравето, на КТБ, най-пресните тъжни събития поставиха в корелация и с човешкия живот. А това вече прави мвого по-сложен и жесток теста, който трябва да решат участниците в този процес.  Мислите ли?

Чуйте интервюто с Емил Спахийски, според когото, ако, държавата отсъства от законите, стигаме  до непоправимото. С негласуването си правим слуга на тези, които нямат нужда от активно, а от купено общество. Това наблюдаваме на повечето избори – малка шайка от хора управлява от десетилетия. Ние им подаряваме шанса да не им бъде търсена отговорност.  Буржоазната надменност на българския гласоподавател води до  трагикомедии, каквито наблюдаваме в  обществения живот.

-