Гражданите не се идентифицират с политическите партии

Цветен като вероятност парламент. Колебливи избиратели. Преситена от политическо парцелиране  предизборна  територия. Електорален песимизъм, аргументиран от цифровия разнобой на избирателните списъци и имагинерността на политическите представивтелства в листите. Факт е, че последните избори от десетилетия насам като тест за зрелостта на суверена не дават надеждни резултати за постигане на убеждението, че властта като негово представителство на същия този суверен е инструмент  за  осъществяване на  разумни политики. 

Така изглежда само ден преди старта на  голямото състезание в държавата предизборната писта, на която от утре ще се изявяват  официално претендентите за победа - надяваме се  със повече спортсментски дух, за да спечелят  по-подготвените.  Политологът Страхил Делийски – преп. В СУ “Климент Охридски” -  с  анализ  на моментната презизборна картина  

РП: Кои са основните отправни моменти, които ще предопределят хода на предизборната кампания.

Според  Делийски две са основните обяснения за мотивацията на вота на тези избори, които вървят ръка за ръка. Първото обяснение е, че трябва да гласуваме, за да произведем стабилен Парламент по-късно, а второто – трябва да ласуваме, за да вкараме във властта близките на сърцето ни хора. Тези мотивации обаче са напълно различни. В единия случай не става въпрос толкова за политическо влюбване, а за рационализиран вот и мисъл за политическата стабилност. Вторият тип мотивация разчита на това, че демокрацията е система на политическо представителство. В условията на криза на политическото представителство – искаме да гласуваме, но няма за кого, първият тип мотивация е по-работещият.

В условията на замърсена политическа среда инструментите за политологически анализ са неточни. Ситуацията обаче ни навежда на мисълта, че изборът е президзвестен. Това рефлектира върху поведението на представителите на всички политически сили. Пряка връзка между действията на партиите и реакцията на гражданите няма.