Поетът Хайне въвежда термина листомания в едно свое есе от 1844, когато Лист е на 33. С тази дума той обозначава феноменът на странните, хипнотични ефекти, които концертите на Лист имат върху публиката, особено върху женската част от нея. Този феномен се проявява в Берлин три години по-рано, през декември 1841-ва, а когато Хайне го формулира, вече е развит в цяла Европа. Навсякъде, където Ференц Лист има концерт, след него вървят тълпи от почитатели и най-вече – почитателки. Реакциите им са буквално хистерични, те крещят, опитват се да докоснат своя идол, по време на концерт изпадат в мистични състояния, плачат, скачат, викат и не се контролират, бият се за носните му кърпички и ръкавици, носят портретите му в скъпоценни медалиони, опитват се до отрежат кичур от косата му или да се докопат до някоя от струните на пианото, които той често къса, за да си направят от нея гривна. Не са документирани случаи на замеряне с гащички, както през ХХ век – вероятно обаче само поради леко усложнения характер на женското бельо по онова време. Но пък са известни случаи, когато жени носят малки стъкленички, пълни с утайка от кафе, което Лист е пил. Знае се за случай, когато една негова преследвачка, иначе придворна дама, грабва от канавката захвърлената от Лист недопушена пура и я вгражда в специален медальон с инициалите ФЛ, изработени от диаманти. Разкриват я по смрадта на стара пура, която се носи от нея по време на някакъв бал. Да не говорим и за другото – как благородни, а понякога и не чак дотам благородни дами, девици или не чак дотам девици, му се предлагат постоянно, опитват насила да го накарат да прави любов с тях, вдигат скандали и му създават разправии, особено в редките случаи, когато той отказва. Така или иначе обаче, за подобни ситуации Лист има ясно правило и цял живот го спазва – той винаги отказва да спи с девствени жени.
„Любовни мечти” се казва тази красива композиция на Ференц Лист. Самият той обаче няма време да мечтае за любов, защото времето едва му стига да реализира всичката любов, с която е затрупан. Шегувам се, разбира се. Като всеки нормален човек, Ференц Лист има своите влюбвания и разлюбвания, своите тежки любовни мигове и своите велики любовни наслади. Одисеята на Лист с жените започва, когато юношата, вече признат за музикален виртуоз, изнася концерти в Париж. Няма съвсем сигурни сведения дали и колко дами са се опитали да научат на любов тогава 15-годишния гений на пианото, но със сигурност се знае, че година по-късно, когато баща му Адам умира в ръцете му, последната негова заръка е: ”Сине, пази се от жените!”. Вместо да се пази, 17-годишният Ференц се влюбва в своята ученичка Каролина де Сен-Крик. До коя любовна база стигат с нея също не е известно, но в един момент баща и усеща, че огромният ентусиазъм на щерка му към пианото не ще да идва единствено от самото пиано и спира уроците. Лист е съсипан, потъва в депресия, затваря се и дълго не става от леглото. Веднъж един негов приятел го намира припаднал и като мисли, че е мъртъв, публикува некролога му. Мъртвият обаче се връща при живите и мисли да стане монах, отклонява го изповедникът му с думите – имаш прекрасната възможност да служиш на бога чрез музиката си, не я пропускай. Този период продължава около година, но времето всъщност е добре прекарано, защото почти нищо неучилият дотогава младеж изчита всички важни книги, включително много поезия и философия. Това му помага да се развие като характер и ум, по-късно казват за него, че, освен гениален музикант, можел е да бъде гениален писател или философ. Явно, че още преди да стане чак толкова известен, Лист носи нещо наистина специално, което ученичката му Валери Боасие описва така: „Природата го е създала в изблик на щедрост”.
През 1832 година в Париж концерти изнася Николо Паганини. Лист е потресен от сценичното му поведение, от неговата артистичност, от техниката му на свирене и пренася част от тези неща в своите изпълнения. Неслучайно после критиката, освен като „Посоченият от Бога”, го определя и като „Паганини на пианото”. За разлика от приятеля си Шопен, Лист има обратното на сценична треска. Тълпата го зарежда с повече живот, той има невероятен контакт с нея, умее да я води, кара я да откликне на всеки жест, на всеки момент от изпълнението, има и усет за онова, което днес наричаме „шоу” и използва технически ефекти като например смяна на осветлението в салона според характера на композицията. В един такъв салон Ференц Лист се запознава и с графиня Мари Д`Агу – жената, с която живее десетина години и от която има три деца. Тогава Лист втрещява всички с изпълнението си, а графинята споделя с приятелката си Жорж Санд, че той я кара да чувства „странен прилив на щастие”. Санд, която по-рано е прекарала една хубава, но първа и последна нощ с него, ги запознава. Мари Д`Агу е омъжена, има три деца и е образец за вярност в тогавашното разпуснато парижко общество. Тя е изключителна красавица, най-известни мъже пълзят в краката и, но без успех. В случая обаче Мари пълзи в краката на Лист, който не веднага, но скоро, се предава. Избухва скандал, той заминава за Швейцария, Мари зарязва семейството си и го следва. Лист е поласкан, тя – доволна, двамата се женят и остават дълго заедно, независимо от честите му изневери. Във философски план обаче самият Лист се смята за моногамен човек. Той обича жена си и семейството, а забежките с други жени смята за нещо, извършено по принуда, от чувство за дълг или от добро сърце – но при всички случаи за него те не са важни, в сърцето си той остава истински верен.
След около шест години с Мари Д`Агу, двамата се разделят - тя се връща в Париж с децата, а той тръгва на турне из Европа. То започва от Берлин, където вече се разразява онази „листомания”, за която ви разказах. Как се поддържа популярност във време без радио, телевизия, интернет? Който се чуди, трябва да има предвид, че за следващия период от 11 години Лист изнася по три или четири концерта седмично на различни места – така че всъщност хората, особено в най-големите европейски градове, доста често могат да го видят и слушат на живо. Не си мислете обаче, че по време на тези концерти той се занимава само с жени. Да, и с тях, но всъщност Лист развива сериозна благотворителна дейност, като дава огромна част от приходите си било за изграждане на паметник на Бетовен, било за развитие на Унгарското музикално училище, за строителство на училище в Дортмунд или църква в Будапеща, подпомага лайпцигския пенсионен фонд на музикантите, подкрепя различни болници и приюти. През 1847 година в Киев, където е точно за благотворителен концерт, той среща другата голяма любов на своя живот. Това е полската княгиня Каролине Зайн Витгенщайн. След концерта тя му изпраща цветя и дарява за каузата банкнота от сто рубли. Той отива да и благодари лично за щедростта, тя го качва на каляската си и го откарва в имението Воронинце, откъдето двамата не излизат почти половин година. Каролине е красива и умна жена, но женена за руски принц-пройдоха, разводът с който е мъчителен и се проточва с години. Все пак Лист и Каролине дълго живеят заедно във Ваймар, където той е назначен за придворен капелмайстор и диригент. За 12 години престой там Ференц Лист успява да превърне града в истинска музикална столица на Германия и да напише някои от най-известните си концерти за пиано, унгарските си рапсодии, първите си симфонични поеми.
В началото на 60-те години Ференц и Каролине отиват в Рим с идеята лично папата да разтрогне нейния брак и най-после да се оженят. Почти решен, въпросът в последния момент се връща за ново разглеждане и двамата разбират, че никога няма да бъдат съпруг и съпруга. Отдалечават се един от друг, Лист все повече се отдава на религиозната си страна, като композира църковна музика и дори става монах в едно разклонение на ордена на францисканците. Неговото монашество е малко особено, по принцип той има религиозни задължения, но живее в светска среда, не носи расо, има право дори да се жени. Все пак в писмата си той започва често да се подписва като „абат Лист”, макар че не е абат на нищо, освен на пианото. Успехът му с религиозната музика не е особено голям, защото католическият клир я намира за прекалено светска, а протестантите пък я смятат за прекалено католическа. В следващите години Ференц Лист живее най-вече в Унгария и за малко отново във Ваймар. Когато е на 70, пада по една стълба и от този момент доброто му здраве тръгва надолу. Пет години по-късно, докато помага на дъщеря си Козима, женена за приятеля му Рихард Вагнер, да организира музикалния фестивал в Байройт, Ференц Лист умира от пневмония. След това събитие листоманията изчезва като обществен феномен, но музиката на Лист – не.
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Кадри от ежедневието, опита, мечтите, приятелствата и предателствата по пътя на Антония Маринова- Крейзи разглеждаме като в албум тази седмица. Колажът й е любим. Като пъзел от емоции са спомените, за които разказва - от причината, поради която избира този псевдоним, през първата "Практика", която я връща в Пловдив с нова кола, която не може да кара,..
Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ ни гостува Живко Петров - пианист, композитор, музикален продуцент и аранжор, но не само по професия, но и по призвание. Изпипва всеки детайл на своето творчество със смирение, характерно само за истински осъзнатите и отдадените творци. Казва, че най-голямата му награда е признанието на публиката, а с..
За работещите в радио Пловдив името на инж. Минко Кръстев е съизмеримо с легенда – човека, без когото радиото не може. Професионалната му съдба го свързва с радиото в продължение на 45 години, през които целият технологичен процес на излъчването преминава през него с всички положителни и негативни „екстри“, с които се е налагало да се справя за..
Днес, 10 октомври е професионалния празник на архивистите. Държавен архив - Пловдив отбелязват професионалния си празник с представяне на хронология от създаването му, първите сгради, първите приети архивни документи. Като част от честването на 70-годишнина от създаването на пловдивския архив, спомените си ще представят и предишни ръководители директори..