Великите европейци - Гай Юлий Цезар

Някои казват, че Гай Юлий Цезар е велик военачалник, защото печели всички войни, в които участва. Други го приемат за велик политик, точно защото води и гражданска война, прави реформи, стимулира падането на Републиката и възхода на Империята, възражда Вечния град и така влияе върху съдбата на света. Трети смятат Цезар за велик писател, най-вече заради прочутите „Записки за галските войни”, чието оригинално заглавие е скромно – „Спомените на Гай Юлий Цезар за неговите победи”. Четвърти казват, че нищо велико няма в този човек, освен ако не го величаем, задето е масов убиец. Не се наемам да съдя, само ще ви разкажа малко за него.

С името на Гай Юлий Цезар са свързани някои масови заблуди, които искам да разсея. Първо, Цезар в случая е просто името на човека, не някаква титла. Наследникът на Цезар и първи римски император Октавиан вече превръща това име във владетелска титла – „цезар” на Западната или „кесар” на Източната римска империя. По-късно в немския вариант то става „кайзер”, а в руския – „цар”. Втората заблуда е, че самият Гай Юлий е император на Рим. 

Той всъщност никога не става върховен владетел. Не връща Рим към периода на царете, както противниците му подозират, че иска. Нито пък става император, защото е заклан преди империята да се появи. Да, наистина, малко преди смъртта си Цезар е обявен едновременно и от народа, и от Сената за пожизнен диктатор, но тогава това е пост, свързан с много отговорности и подлежащ на известен контрол, а самата дума „диктатор” има доста по-различно значение от онова, което ние сега влагаме в нея. Третата заблуда е двупосочна. Плиний Стари твърди, че някакъв прародител на Гай Юлий е роден с цезарово сечение и оттам идва името на рода. 

Други пък смятат, че самата негова фамилия впоследствие се възприема като название на тази медицинска операция. Четвърто, историята за любовта между Цезар и Клеопатра е повече романтична измислица, отколкото романтична реалност. Да, връзка между тях има и, поне в началото, тя е силна – Клеопатра е привлечена от мъжа-покорител, Цезар – от жената-покорителка. Но като цяло тази любов се състои основно от политика, с горещ секс за гарнитура. Всъщност, Клеопатра иска Цезар да я направи всевластна царица на Египет, а Цезар иска от Клеопатра търговията на Рим с Египет, най-вече вносът на захар оттам, да продължи да се развива. И двамата успяват. Петата заблуда е, че Цезар избива безмилостно своите политически врагове. Естествено, че като цяло без убийства в кариерата му не минава, но той изповядва и спазва принципа „Побеждавай и прощавай”. 

Примерите за това са много. Когато потушава второто голямо галско въстание, той пленява доста от неговите ръководители, но екзекутира единствено водача Версенжеторикс, при това не за лична мъст, а от политически съображения – за да премахне ореола му на символ. Още по-впечатляваща обаче е известната история от началото на гражданската война. Когато Цезар прекосява Рубикон и настъпва с армията си към Рим, той забранява на хората си да използват сила срещу онези граждани, които са на страната на основния му враг – Помпей. Признанието за това идва от един дългогодишен политически противник - Цицерон. 

Прочутият оратор и философ пише: „Цезар, който прощава на враговете си и Помпей, който изоставя съмишлениците си, са две абсолютно различни личности”. А самият Цезар отговаря: „Не бих искал никога да се безпокоя, че хората, които освободя, могат да се обърнат срещу мен още веднъж. Едно от правилата, които си налагам, е винаги да бъда верен на принципите си. Не мога да ги виня, ако те не сторят същото.” Е, така или иначе, накрая се оказва, че 9 от неговите 14 убийци са именно хора, които той е победил и простил преди това.

Рим, саундтрак, 21

Гай Юлий Цезар, син на Гай Юлий Цезар, е роден около 100-та година пр. н. е. Семейството е аристократично, дори по-късно самият Цезар поддържа легендата, че произхожда от Юл, синът на Еней. Еней е главен троянски герой, племенник на цар Приам, който оцелява от войната с гърците и, след дълги митарства се заселва на Апенините. 300 години по-късно неговите потомци Ромул и Рем основават Рим. В последвалия спор кой да управлява Вечния град, Ромул убива брат си и става първия цар. Когато Цезар се ражда обаче, царе в Рим отдавна няма – вече 400 години той е Република. Тя има сложна система на управление с водеща роля на аристокрацията, но с все по-настойчиви амбиции на плебса да се меси в държавните дела. 

Освен това през вековете Рим постига големи и далечни териториални завоевания, които все по-трудно контролира и управлява. Така че атмосферата, в която расте Цезар, е отровна от упадъка, в който се намира Републиката. Всичко се влошава с жестоките борби за власт между партията на популарите, водени от цезаровия чичо Гай Марий, и сенаторите или патрициите, начело със Сула. Цезар е на 14, когато чичо му Марий умира и на 18, когато Сула, зает да затвърди едноличната си власт, го поставя в една прескрипция, списък с имена на политически противници, които трябва да бъдат убити, макар че Гай Юлий всъщност не се занимава с политика. 

До този момент той е успял само да се поизучи малко и да се ожени. Влиятелни роднини се застъпват за живота на момчето и Сула го вади от списъка, но предупреждава, че вижда в него сериозен враг на патрицианската кауза. Следват години на дълги и сложни за разказване военни и политически успехи на Гай Юлий Цезар, които, в края на краищата, го поставят на върха на политическата система като консул, пост, който той заема с идеята да реформира Републиката. В ума му е също величието на Александър Велики.

Рим, Битката при Филипи

През следващите години Цезар върши много и важни неща. Той прави реформи, които стабилизират Рим и дават нови възможности за развитие; побеждава хелветите; води прочутите галски войни; завладява Британия; с думите „зарът е хвърлен” минава рекичката Рубикон, тоест, начело на армия прекосява границата на Рим, където няма право да влиза с армия и така започва Гражданската война, в която също побеждава; прави любов с Клеопатра; от най-прочут длъжник, се превръща в най-богатият човек в Рим; прави от враговете си приятели като отказва да ги убие и прави от приятелите си врагове, като им дава достатъчно власт и пари, за да поискат повече. 

А какво прави Цезар като диктатор, след победата над Помпей в Гражданската война? Ами създава единна валута, валидна за всички римски владения, тоест, създава единен пазар чрез нещо като еврото, но 2 000 години по-рано. Освобождава от данъци гражданите на Рим за една година, за да се пребори с високата инфлация. Преброява населението и така съкращава наполовина броя на бедните, които получават безплатна храна, защото се разкриват много измами. Прокарва редица закони, които позволяват умни хора от целия римски свят да се включат в държавните и обществени дела на Рим. Помилва политическите си противници. Разбира се – забранява всички партии под благовидния предлог да се намалят бунтовете. Но, вместо да недоволства от диктатора, Рим харесва Цезар, защото веднага усеща стабилизация и напредък. В резултат на което и плебса, и патрициите го избират за пожизнен диктатор. 

Гай Юлий Цезар оставя след себе си също някои велики новости, важни за цялото човечество. Първото от тях е вестникът. Неговият прародител се появява през 59 година преди новата ера, когато Цезар започва да вади всеки ден на централния площад протокол от заседанията на Сената, защото, както казва – народът има правото да знае. Второто му прочуто изобретение е  книгоподвързването. Той създава истинския предтеча на познатата ни днес книга, като събира и завързва заедно, като страници, иначе твърде неудобните за разгръщане папируси. Въпреки че това изобретение не завладява Рим, то е възродено през средните векове и живее до днес. Третата общочовешка заслуга на Цезар е въвеждането на Юлианския календар, наречен на негово име. От времето на египетските си военни и любовни приключения той знае, че годината има повече от онези 355 дни, колкото са според слънчевия календар на Рим. 

Затова събира заедно екип от египетски астрономи и гръцки математици, които изчисляват, че продължителността и всъщност е 365 дни, плюс добавен по един ден на всеки четири години. Тази система дава разлика от истината само 11 минути и 14 секунди, така че служи на човечеството цели 17 века.

Карлос Силиото, Триумфът на Цезар

„Пази се от Мартенските иди” – това, според Плутарх, казва на Цезар гадателят Тит Вестриций Спурина ден преди заговорниците да му се нахвърлят насред Форума. Мартенските иди сами по себе си не са нещо страшно, през 44 г. п. н. е. те са си същото, както винаги дотогава – просто 15-ят ден от месец март. Само че на този ден 14 заговорници викат диктатора Гай Юлий Цезар уж да прочете някакъв документ и го заколват, като му нанасят 23 рани. 

Те смятат, че спасяват Републиката от неговите амбиции да стане цар. Когато римляните научават за случилото се обаче, посрещат новината първо с тежко мълчание, после с ропот н недоволство, а след няколко месеца всички заговорници са заловени и екзекутирани. В резултат на атентата, Републиката умира окончателно и в Рим се ражда Империята.

Карло Силиото, Смъртта на Цезар