Когато дълговете стават история: Музеят на дълга в Буенос Айрес

Разговор на Люба Константинова с Наталия Маева в ''Нашият ден''

Аржентина е страна, преживяла не една, а няколко големи икономически кризи. За повечето аржентинци думата "дълг" е не просто термин от учебници по икономика, а лично преживяване, белязано от инфлация, безработица и фалити. 

През 2005 година в сградата на Факултета по икономически науки към университета на Буенос Айрес е създаден един нетрадиционен музей. Целта на експозицията на музея на дълга е да документира болката, гнева и съпротивата на обикновените хора срещу финансовата нестабилност. Експозицията проследява историята на националния дълг от началото на XIX век до днес.

Първият външен дълг на страната става реалност през 1824 година. Той е отпуснат от банка Baring Brothers в Лондон и възлиза на колосалната за своето време сума 1 милион британски лири. Това поставя началото на дългосрочни зависимости, макар и първоначално заеми да са използвани за инфраструктура и развитие.

Кризата от 2001 година e най-големият дефолт в историята. Аржентина обявява фалит по дълг на стойност над $100 милиарда. Банковите сметки са замразени, хиляди хора остават без достъп до спестяванията си. Масови протести и политическа нестабилност – петима президенти се сменят за по-малко от две седмици. Тази криза е основна ос на музейната експозиция.

През 2018 година Аржентина отново сключва рекордно споразумение с МВФ – заем от $57 милиарда. Много аржентинци виждат в това повторение на историята – нова зависимост, нов риск от фалит.

Музеят на дълга в Буенос Айрес е повече от музей. Той е предупреждение. Покана към размисъл. Паметник на една борба, която продължава и до днес – борбата за икономическа справедливост, за финансова независимост, за едно бъдеще, в което историята на дълговете няма да се повтаря.

Чуйте повече в звуковия файл:


Още от Нашият ден