проф. д-р Мария Стаевска:

Астмата е една от най-честите хронични възпалителни болести

Репортаж на Катя Василева

Тази година Световният ден за борба с астмата ще бъде отбелязан на 6-и май. По този повод водещи специалисти у нас насочват вниманието към грижата за пациентите с тежка астма - прогресиращо, хронично заболяване, което може да бъде животозастрашаващо.

Тежестта на заболяването е значителна както за пациентите, чието качество на живот е нарушено, така и за техните семейства, уточняват медицинските специалисти. 14% от пациентите с тежка астма са със 100% инвалидност, а 38% не могат да изпълняват пълноценно трудовите си задължения поради състоянието си.

Разходите за медицинско обслужване на пациенти с тежка астма могат да бъдат до пет пъти по-високи в сравнение с тези за пациентите с лека форма на заболяването. Пациентите с тежка астма влизат два пъти по-често в болница от останалите пациенти с астма, посочват още лекарите у нас.

“Винаги е трудно да се направят епидемиологични проучвания в нашите източноевропейски страни, но общо взето данните са каквито са световните - около 4% от населението на развитите страни боледува от астма. Астмата е една от най-честите хронични възпалителни болести и е най-честата хронична болест в детска възраст. Проблемът е още по-важен от гледна точка на това, че астмата непрекъснато се увеличава.

В цивилизованите общества има тенденция за увеличаване на алергичните болести до степен, че се очаква до 2050 г. половината от населението ще има някаква алергия. Астмата е хронично прогресиращо възпалително заболяване с много възможности за контрол и спиране на прогресията. В този смисъл, хората трябва да търсят най-новата информация, да поддържат контакт със специалистите, защото възможностите, особено в последно време,непрекъснато се увеличават. Първоначално революция беше въобще да се намери някаква решение и това бяха кортикостероидите.

Първата революция беше, когато тези кортикостероиди вместо да влизат в целия организъм, бяха направени на инхалатори и астматиците използваха своите инхалатори редовноу спряха да получават пристъпи. Втората голяма революция бяха комбинираните помпи, както пациентите ги наричат, когато освен кортикостероида в тях има и молекула, която разширява бронхите и дава усещане за комфорти преминаване на пристъпа. Това е много удобно, защото пациентите могат с един инхалатор и да контролират болестта, и да използват при нужда.

Сега, вече се разполага с биологичната терапия. Биологичните средства навлязоха в цялата медицина с т.нар. персонализирана таргетна медицина, която знае кой е този биомаркер, това възпалително съединение в организма, който поддържа и прави непрекъснато това възпаление и ние го таргетираме специално и процесът спира”, казва проф. д-р Мария Стаевска, алерголог, началник Клиника по клинична алергология към УМБАЛ „Александровска“.

"Въпреки това астмата няма лечение. Причина за астмата са различни алергени и върху дихателните пътища, различни дразнещи вещества, както и респираторни инфекции могат да провокират обостряне на заболяването.  Най-трудно е справянето с тежката астма, при която пациентите са с много изразени оплаквания, често постъпват в болница. При тях много често се прилагат системни кортикостероиди. Пациентите, които много често приемат такива кортикостероиди развиват захарен диабет, при тях се развива и остеопороза", допълва д-р Радка Александрова - пулмолог.

Какво представлява астмата, как се диагностицира - чуйте в репортажа на Катя Василева в звуковия файл.

Още от Ритъмът на столицата