"Слугините" по Жан Жьоне с премиера във Враца

Разговор на Юлия Владимирова с Крис Шарков в ''Артефир''

Врачанският театър отваря вратите си за една дългоочаквана премиера – "Слугините" по Жан Жьоне под режисурата на Крис Шарков. Един от провокативните гласове в съвременния български театър, който сега представя една нова интерпретация на култовата пиеса, която поставя въпросите за властта, идентичността и ритуалите на подчинението. Спектакълът е част от програмата на Международната седмица на франкофонията в града. В постановката участват актрисите Велина Георгиева, Емона Илиева и София Джустрова, а официалната премиера на "Слугините" е на 25 април от 19 ч. в Камерна зала.


"Това е една по-реалистична версия на "Слугините" – като актьорско присъствие, като визуални кодове, с което тя става според мен по-убедителна и по-възможна.
Това са две слугини, които разиграват постоянно ритуални игри, в които едната е господарка и другата иска да я убие, тоест те планират убийството на господарката си, но го правят през перформативен акт между тях самите и самият факт, че те играят на слуга и господар означава, че те ако получат властта ще са същия агресор, какъвто е бил предния. Това намирам за някаква адекватна тема социална. Разбира се, това е в игровия план т.е. имаме театър в театър, в театъра при Жьоне.

Приемайки другите идентичности, в които те са социално значими, те всъщност приемат някаква друга страна от себе си. Голямата ирония при Жьоне всъщност е, че врагът никога не е изцяло извън нас – ние сме господарите си и слугите си, тоест и агресорите си, жертвите си. И това по много ясна линия излиза в самата пиеса. Смятам, че това е голямата сила на пиесата, че тя разбира се стъпва на френската традиция, върху революцията, но по някакъв начин я подрива. Това, срещу което се борим, всъщност по някакъв начин е част от самите нас." – споделя Крис Шарков – "Целият този опит на потисничеството, защо всъщност това е голямата тема на пиесата, е някак си всмукан през емоционалността на самия Жьоне, който се е чувствал отритнат от обществото и света, и по някакъв начин, това което ми харесва е, че той в тази пиеса иронизира и самият себе си като такъв, тоест тя не е еднозначна в посланията си, което е много хубаво за този текст."

Целия разговор на Юлия Владимирова с Крис Шарков в "Артефир" чуйте в звуковия файл:

Снимки: Александър Станишев / ДКТ - Враца
Още от Артефир