Могат ли белите мечки да бъдат предпазени от изчезване вследствие на климатичните промени? Международен екип от учени от организации в Норвегия, Канада и Съединените щати опитва да потърси отговора на този въпрос, като за първи път в света изследва най-уязвимия период за полярните животни – раждането и първите месеци от развитието на малките мечета. По-малко от 50 процента от новородените оцеляват и порастват, но експертите се надяват новите знания да им помогнат за защитата на застрашения вид. Още по темата можете да прочетете и чуете в интервюто на Мария Петрова с доктор Луиз Арчър, която е водещият автор и учен в изследването. To е проведено в сътрудничество между "Полар беарс интернешънъл" (Polar Bears International), Норвежкия полярен институт (Norwegian Polar Institute) и Алианса за дивата природа на зоопарка в Сан Диего (San Diego Zoo Wildlife Alliance).

Учените работят близо 10 години по наблюдението на майките мечки и техните малки чрез специално поставени камери в Свалбард в Норвегия. Доктор Луиз Арчър от организацията "Полар беърс интернешънъл" (Polar Bears International) обясни как изследването помага за по-доброто разбиране на поведението и оцеляването на белите мечки.

"В състояние сме да получим подробности за първите седмици на малките бели мечета – какво преживяват извън бърлогата. Знаем, че бебетата, които виждаме сега, ще бъдат белите мечки на бъдещето. Те са поколението, което ще се изправи пред предизвикателствата на затоплянето на климата. Виждаме, че белите мечки в много райони вече изпитват трудности заради повишаването на температурите и загубата на морски лед. Затова е много важно да защитим мечетата в този уязвим етап и да им дадем най-голям шанс да оцелеят в бъдеще. Това е нещо, за което хората по целия свят могат да мислят – как да подкрепят майките и бебетата полярни мечки. Затоплянето на климата не е ограничено до Арктика, а ни засяга по целия свят. Ако разгледаме каква роля можем да имаме, можем да поискаме системни промени, да потърсим начини да намалим отделянето на емисиите, да намалим затоплянето на климата, да изискаме от нашите представители на местно или национално ниво да подкрепят климатичните политики. Това ще промени посоката, в която се движим", обясни специалистът.

Има и конкретни причини Арчър и нейният екип са избрали да се фокусират точно върху този етап от живота на белите мечки.

"Това е интересен период от житейския цикъл на полярните мечки, защото все още знаем малко за него. Те раждат в бърлоги, покрити от сняг. Обикновено са разположени на недостъпни места, които са много трудни за наблюдение от изследователите. Това проучване показва колко е важен преходът от бърлогата към външната среда за полярните мечки. Показахме, че има много взаимодействия между майките и бебетата. Малките се нуждаят от това време, за да се аклиматизират. От предишни изследвания знаем, че по-дългото време, прекарано от белите мечки около бърлогата след първоначалното излизане от нея, има положително въздействие за оцеляването им.

Промените, които бих искала да видя вследствие на нашето изследване, е да се гарантира, че семействата на полярните мечки са защитени през този период. Да им се дадат времето и пространството, от което се нуждаят около бърлогата, така че да я напуснат, когато малките са готови и достатъчно развити. Това може да означава защита на хабитатите, където са бърлогите. Знаем, че в някои региони има важни хабитати, в които мечките се връщат година след година, за да си правят бърлоги. Наблюдението също трябва да продължи, за да следим данните за цялостното здраве на популациите. Вече виждаме все повече човешка дейност в Арктика и е важно да сме наясно как тя се отразява на полярните мечки и как можем да ги защитим по-добре на фона на човешката експанзия в тези чувствителни райони, където са бърлогите", каза Арчър.

Експертът разясни как точно затоплянето и загубата на морски лед са пагубни за белите мечки и техните малки:

"За полярните мечки от критична важност е да имат морски лед, за да могат да ловуват и да се хранят. Замръзналият арктически океан предоставя повърхност, по която мечките се движат. Хващат тюлени, които са основният им източник на храна, когато тюлените се покажат на повърхността, за да дишат. При затоплянето на климата обаче виждаме загубата на морски лед в полярната област. Има по-малко лед, както и за по-кратък период. Това означава по-кратък период за ловуване и хранене и по-дълъг период без храна, през който да разчитат на телесната си мазнина. Това е пряката връзка между климатичните промени, загубата на морски лед и средата за хранене. Как се отразява това на мечетата – майките осигуряват мляко за малките, за да се развият. Бебетата прекарват 2 и половина години с майка си и се хранят с мляко от нея през този период. Когато женските получават по-малко храна заради по-малко морски лед вследствие на затоплянето на климата, способността им да предоставят мляко намалява. Виждаме, че броят на оцелелите мечета е намалял в районите, които са загубили най-много морски лед", подчерта доктор Арчър.

Изследователят обясни защо няма просто решение като това хората да даваме храна, ако тя не е достатъчна в дивата природа.

"На първо място, белите мечти имат диета, която е изключително богата на мазнини. Причината да ядат тюлени е, че те са много богати на мазнини. Необходими са много калории, за да може да бъде поддържано животно с размерите на полярната мечка. Да опитате да ги храните, би било огромен икономически ангажимент. Би струвало много милиони да поддържате популациите на полярните мечки в Арктика. Загубата на морски лед продължава, т.е. подобно хранене ще трябва да продължи в бъдеще. Ако въведете допълващо хранене от хората, това води и до много други потенциални проблеми. Полярните мечки живеят основно сами, не се събират в групи. Ако започнете да ги храните, има вероятност да ги съберете по-близо една до друга, а това повдига въпроси като предаване на болести, както и промяна в поведението. Ако хората започнат да дават храна на диви животни като белите мечки, също така се увеличава възможността за конфликти между хората и мечките", обясни Арчър.

Специалистът по зоология и екология отчита, че все пак има напредък по отношение на опазването на околната среда.

"Мисля, че някои от най-големи победи, които виждаме, са свързани с тази изключително повишена информираност за предизвикателствата, пред които са изправени както полярните мечки, така и цялата арктическа екосистема. Знаем, че морският лед формира базата на екосистемата. Той поддържа не само белите мечки, но и всички различни елементи в хранителната верига, които завършват с полярните мечки на върха. Смятам, че хората наистина развиват разбиране за това как морският лед е важен не само за полярните мечки и цялата екосистема, но и за климата по света. Той помага за поддържането на стабилен климат за хората по цялата планета, не е само за белите мечки. Освен това виждаме, че има много по-голям интерес към това какво се случва с морския лед, както и към търсенето на решения.

Едно от най-вълнуващите неща за мен е, че хората са наистина концентрирани върху решенията за този проблем. Има много повече ангажираност с климатични действия. Младите хора са особено ангажирани и знаят какво могат да направят в своите местни общности като дейности за климата – начини за намаляване на емисиите, подкрепа за транспортни проекти и търсене на варианти за намаляване на количеството затопляне. Мисля, че повишената ангажираност на обществото е една от големите победи, които виждаме и която настъпи през последните около две десетилетия", посочи тя.

Луиз Арчър също не губи надежда, че с подходящи действия можем да предпазим белите мечки.

"Знаем, че съгласно настоящата посока бъдещето не изглежда добре за полярните мечки. Вероятно ще станем свидетели как изчезват от големи части на Арктика. Но това не е задължително. Това, което правим в момента, наистина има значение за това какво ще се случи в бъдеще с белите мечки. Определено не е прекалено късно и ние всички можем да изиграем своята роля, за да променим тази посока и да гарантираме по-обещаващо бъдеще както за полярните мечки, така и за всички нас по целия свят", подчерта доктор Арчър.

Автори на снимките в публикацията: Dmytro Cherkasov/Polar Bears International; Simon Gee/Polar Bears International; KT Miller/Polar Bears International; Steven C Amstrup/Polar Bears International