Въпрос на време ли е Норвегия и Исландия да влязат в ЕС?
Тобиас Ецолд: Ако Исландия влезе в съюза, Норвегия неизбежно ще тръгне по същия път

И двете северни държави веднъж вече са кандидатствали за членство. Норвегия го отхвърли два пъти - на референдуми през 1972 г. и 1994 г., загубени с малко. А Исландия спря преговорите за присъединяване през 2015 г. след смяна на властта. Но пък от тази година управлява Социалдемократическият алианс, който обеща до 2027 година да проведе референдум за възобновяване на преговорите с ЕС.
Когато говорим за евроинтеграцията на Западните Балкани, често се споменава "норвежкият модел" - членство в общия пазар, но без право на глас. Западните Балкани го наричат "еврочленство второ качество". В Норвегия - напротив - се гордеят с решението да не са пълноправен член на ЕС, обяснява д-р Тобиас Ецолд от Норвежкия институт за международни отношения в Осло.
"Според норвежкото правителство и норвежците като цяло, това решение е добро. "Искаме да ни управляват избрани лидери, а не брюкселски бюрократ", казват много норвежци. Но в същото време всички си дават сметка, че като част от общия пазар Норвегия така или иначе трябва да прилага голяма част от европейското законодателство, без обаче да има право на глас при приемането на законите. Затова все по-често се чуват гласовете на привържениците на еврочленството, които предупреждават, че Норвегия няма да може още дълго да остане извън ЕС."
Кои области притесняват най-много норвежците, така че да се задоволяват само с достъпа до общия европейски пазар?
"Интересното е, че това са все още онези области, които през 70-те и през 90-те години наклониха везните срещу влизане в ЕС - рибарството и земеделието. Знаете, референдумите през 1972 и 1994 година отхвърлиха членството. Рибарството и земеделието са все така основни отрасли в икономиката на Норвегия и притесненията бяха - и отчасти продължават да бъдат, че Норвегия би отстъпила прекалено голяма част от суверенитета си на ЕС.
Тукашните фермери се опасяват, че като пълноправен член на Евросъюза Норвегия ще трябва да внася селскостопански продукти, които ще подбият цените им. Както и че европейските земеделски субсидии са по-ниски от норвежките. Рибарите пък не искат европейски конкуренти да ловят риба край бреговете на Норвегия.
И още един отрасъл е причина норвежците да не са склонни да го споделят с други - енергетиката. Норвегия е ключов доставчик на природен газ и петрол за Европа. Ресурсите й са достатъчни да покрива собствените си нужди, без да зависи от енергийната политика на Брюксел."
Коалиционното правителство в Осло, при това правителство на малцинството, се разпадна през януари, и тъй като норвежката конституция не предвижда предсрочни избори, до септември, когато е регулярната дата за вота, в Норвегия на власт остават социалдемократите. Вероятно моментът не е подходящ за отваряне на дебата за и против еврочленство, или напротив - точно сега се обсъждат предимствата и недостатъците?
"В момента политиците избягват темата. Днес и утре е конгресът на управляващите социалдемократи и те изрично заявиха, че няма да повдигат темата за членство в ЕС, защото смятат, че тя разделя както партията, така и обществото. Политическият елит в момента иска да избегне този дебат, за да не поляризира излишно в и без това бурните времена, които настанаха в света. Но рано или късно той ще се проведе."
Премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре каза наскоро, че не ЕС, а НАТО гарантира сигурността на Европа. В Норвегия не са ли притеснени от спорадичните хибридни атаки от Русия? Руски изтребители нарушават норвежкото въздушно пространство, прекъсват интернет кабели по дъното на Северно море, хакерски атаки блокират сайтовете на институции…
"Норвегия реагира на нарасналата заплаха от Русия със значително увеличение на разходите за отбрана и с масирани инвестиции в отбранителните способности в най-северните части на страната. В момента обаче никой в Осло не очаква пряка агресия от Москва, въпреки прелитанията на руски изтребители и зачестилите хибридни атаки, които безспорно будят притеснение.
Норвегия продължава да смята, че гарантът за националната сигурност на страната е НАТО и инвестира много в Алианса. Тук смятат, че Съединените щати са най-близкият и все така най-важният съюзник в областта на сигурността. А откакто Доналд Тръмп се завърна в Белия дом, най-голямото притеснение на Норвегия е, че Америка ще се отдръпне от ангажиментите си в Европа.
Точно затова привържениците на еврочленството предупреждават, че трябва да се търси алтернатива, че Норвегия трябва по-тясно да се обвърже с ЕС. Но и извън ЕС - Норвегия настоява за по-голям ангажимент на европейските съюзници в НАТО за сигурността на Стария континент. Затова през последните години Норвегия инвестира много в сближаването с трите големи в Европа - Германия, Франция и Великобритания. Разработени са конкретни съвместни проекти в отбранителната индустрия, например в производството на подводници и на танкове."
В Норвегия дебатът предстои. В Исландия са може би една крачка напред - там почти бяха приключили успешно преговорите за присъединяване, когато на власт дойдоха консерваторите и прекратиха преговорите с Брюксел. Сега властта отново се смени и социаллибералната коалиция обяви, че до 2027 година ще проведе референдум.
Помним, че пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. предизвика незабавно преосмисляне на дългогодишните неутрални позиции на Финландия и Швеция, което накара и двете да се стремят към интегриране в трансатлантическата архитектура за сигурност и да се присъединят към НАТО в рамките на две години. Колко реалистично Ви се струва сега, при променените рамкови условия, Норвегия и Исландия, също като Швеция и Финландия, да преосмислят политиката си и да се присъединят към ЕС?
"Със сигурност е по-реалистично след събитията от 2022, когато Русия нахлу в Украйна. Дори в момента в Норвегия да се въздържат от този дебат, той ще се състои, вероятно след парламентарните избори през септември. А в Исландия се задава референдум и смятам, че хората и в двете държави този път ще подкрепят еврочленството. За десетина години подкрепата на норвежците за ЕС нарасна от 25 на 35 процента. В Исландия също все още няма ясно изразено мнозинство "за" влизане в ЕС, но темата присъства в политическия дебат.
От началото на годината Исландия има ново правителство, което е много по-отворено за членство в ЕС. Ако Исландия влезе в съюза, тогава и за Норвегия ще стане неизбежно да тръгне по същия път."
От гледна точка на ЕС - какво би донесло присъединяването на Исландия и Норвегия? Някои наричат северното разширяване "стратегически императив" за Евросъюза.
"За ЕС това е изключително важно. Исландия би била северна външна граница, аванпост на съюза и своеобразна връзка между Европа и Северна Америка. А Норвегия е важна по няколко причини - от гледна точка на сигурността, но и на икономиката и особено на енергетиката. Норвегия е силна икономика, а двете държави - Норвегия и Исландия - са стабилни и утвърдени демокрации.
С две нови проевропейски държави в евросъюза гласовете на антиевропейските популисти със сигурност ще отслабнат. Освен това, Исландия и Норвегия поддържат много тесни връзки с другите северни държави Швеция, Финландия и Дания, а с това географската тежест на прогресивните демокрации ще се увеличи. И не на последно място - Исландия и Норвегия биха били нетни вносители в бюджета на ЕС.
И още нещо - Норвегия и Исландия могат да послужат като добър пример за други страни кандидатки. Въпреки че на пръв поглед перспективата Западните Балкани да бъдат изпреварени, в крайна сметка това може да послужи като ускорител на тяхното собствено присъединяване към ЕС. Скорошното влизане на Норвегия и Исландия би било възможно само защото те вече до голяма степен прилагат европейското законодателство. Така че посланието към Западните Балкани е: изпълнете ангажиментите си и сте добре дошли."