"Новини с добавена стойност" с г-н Балев:
Магазинче за гледни точки - на произвола на адреналина и съвестта
"Някакви типове разпространяват контрабандни гледни точки и лични мнения, събрани от сметищата на интернет"

***
Драги слушатели, скъпи съучастници, добре дошли в моето магазинче за гледни точки, то се намира в пощенския клон на село София. Спомнете си веднага магазинчето за надежда на другаря Джани Родари и си представете същото, ала във вид на тараба с гледни точки. Това е моето пощенско магазинче за гледни точки и масови комуникации.
Имам си, значи, магазинче в пощата с гледни точки за всички - и лоши, и добрички.
Обаче имам и нелоялна конкуренция. Някакви типове разпространяват контрабандни гледни точки и лични мнения, събрани от сметищата на интернет. Продават ги с фалшив бандерол като истинско лично мнение. Народът е лековерен, купува, после се излага по социалните мрежи и пише глюпости.
А навремето Делян Пеевски, преди да разпилее LAFKA, също продаваше гледни точки с пушек и свободно слово - но с истински бандерол и близки до закона понятия. Припомням - в годините на славната LAFKA имаше билбордове със социални послания от сорта: контрабандата е лошо нещо, тя яде от пенсията на баба ти и няма пари за детски градини. Тогава май преборихме окончателно, ала не безвъзвратно, контрабандата на цигари и свободно слово. Но LAFKA не загина безславно, вече няма социални реклами срещу контрабандата - и тя отново избуя.
Гражданското сдружение БОЕЦ наскоро разказа нещо, което след известно усукване бе потвърдено от вътрешния министър Дани Митов, който не понася насилието.
Историята е следната. В края на миналата година група полицаи атакували база на контрабандисти, но шефовете на полицаите им казали: хубава работа, момчета, а сега се изтегляйте, тука сме опънали чадър, имаме ангажименти, не закачайте контрабандистите. Полицаите на терен обаче, разпалени от адреналин и професионална съвест, отказали да изпълнят престъпната заповед на началниците си и все пак атакували контрабандистите. Интересна история, след която Митов, хъката-мъката, отряза няколко глави, запазвайки своята на върха на вътрешните ни работи.
Същото, кажи-речи, преживях и аз - еднолично. Ходих да разбивам контрабанден канал за лични мнения и гледни точки. Видях баничарка, натъпкана с пропагандни канибалски тези, проследих я, но дочух вътрешен глас, който ми каза: „Добра работа, Г-н Балев, а сега се прибирайте вкъщи да не пострадате.“
Това си беше моят вътрешен комисар, не някой шеф диригент от медиите, в които работя. (Поради излишък на акъл и гледни точки работя в цели три медии.) И така - началниците ми от всички медии не поеха отговорност да ми кажат какво да мисля и какво да правя в тази тежка ситуация. Това аз го определям като престъпно нехайство - никой пък да не ми се обади и да каже:
Така и така, Г-н Балев, атакувайте контрабандистите на гледни точки, за да си прокарваме по-спокойно правата линия в уважаемите медии. Или обратното:
Марш оттам, Г-н Балев, оставете свободното слово да се контрабандира, поели сме ангажименти!
Нито едното, нито другото - няма инструкции, няма опорки и методички. Затова в края на това радио-есе отправям остра, смела и провокативна критика към ръководствата на всички медии, в които с пот на челото произвеждам гледни точки и вътрешни убеждения: поемете отговорност, господа и поне веднъж ми кажете какво да мисля, говоря и чувствам!
А сега какво е?
Продавам гледни точки със туршия
възкисела, но мощна умнотия.
Но вътрешният глас - контрабандист,
заплашва ме, треперя като лист!