Васил Найденов – чудото, което става с нас в музиката
Нямаме право да правим музиката ненужно електронна, компютърна, ненужно безчувствена

Вървиш, не спираш, силуети на хора се движат около теб, но ти чуваш само неговия глас. Превзел те е. Говори ти за старата любов, която е като сън, несбъднат сън. Толкова пъти си го слушал, когато ти е било тежко, но и в мигове на щастие също, и знаеш, че ще ти помогне. Той просто те разбира – точно теб, непознатия, който живее със смисъла в думите му. С него можеш седем пъти да се молиш на Бога и отново да поискаш да обичаш. Знаеш, че дори когато всичко отминава, а болката отляво остава, пак може чудо да се случи с теб. Може да си клоунът в центъра на тъжна история, но винаги там, накрай света, една телефонна любов ще те държи на повърхността. Колкото и пъти да казваш сбогом, пак ще се връщаш в стария дом. В дома на музиката, в неговите песни, защото те са като слънце в огледало, огън от любов, който не угасва.
Васил Найденов е гост в "Какво се случва". Походихме с неговите кецове, за да си припомним кое как беше, когато музиката беше и все още е точно това – музика със силни текстове и много, много чувство. Когато езикът е български, а чувството – универсално. Когато компромисите са излишни, защото животът иска точно теб.
А дали е така – ще чуете в звуковия файл.
Разговорът с Васил Найденов е като мечта за всеки, който много го е слушал. Затова и щом го погледнеш – чувстваш уют. Този човек знае за какво пее и защо въобще го прави. Неслучайно успехът му, макар тази дума да звучи ограничаващо – е свързан с любов, енергия и отдаденост.
Още в самото начало с Васил се разбрахме да си говорим на "ти", затова разговорът с него носи приятелска атмосфера. Първите думи са в посока на това, че най-популярният български музикант въобще не се има за известен, за звезда.
От разговора ще разберете, че балансът е винаги в средата, а началните стъпки на Васко Кеца в света на музиката са поставени с изпълнения на Deep Purple и Стиви Уондър. Всички обаче знаем как звучи той, за какво пее в действителност и какво отношение има към детайла. Това доведе и до въпроса с какво не се прави компромис в музиката. Доведе и до това колко любов е нужна, за стане една песен истински жива, и защо Васил Найденов не прави нова българска музика, ако изключим последната му песен "Там, на завоя" с Братя Аргирови.
Песните му звучат толкова магично, толкова лично, защото:
"Музиката наистина е чудо и нещо много красиво. Нямаме право да я правим ненужно електронна, компютърна, ненужно безчувствена. Музиката е част от живота на дадени поколения и трябва да ѝ реагираме с много повече любов и отговорност."