Скритата сила на вълшебната приказка: Вечните разкази
Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да направи. Ако обаче се запитаме защо тъкмо най-малкият син или селският бедняк тръгва да търси златната птица или златната ябълка, или жива вода, или неземна хубавица, откъде се появява вълшебният старец или старица, или кон, или… който го напътства, защо му е тази златна птица и т.н. – тук вече школското образование едва ли ще помогне много. Най-малкото защото четенето на вълшебни приказки приключва с детството, а школското им изучаване се изчерпва с извеждането на поуки, утвърждаващи ценности като трудолюбието, честността, смелостта и т.н. Не че този прочит е погрешен, но той е твърде недостатъчен и това се доказва от дълготрайния интерес на учени – филолози, етнолози, фолклористи, антрополози, историци, философи, психолози – към вълшебната приказка.
Зад привидното разнообразие от сюжети, герои и и обстоятелства вълшебните приказки всъщност преповтарят два вечни „разказа“. Някъде те са по-видими, другаде са едва загатнати, но неизменно са в основата на приказното повествование. В единия бъдещият владетел печели правото да царува доказвайки, че умее да общува с невидимите светове, откъдето получава чудодейна сила. В другия детето достига своята зрелост доказвайки правото си да е пълноценен член на общността по пътя на изпитания, дори унижения.
Със своята гледна точка и знания за вълшебната приказка в епизода участват Албена Раленкова, издателка на детски книги и философ по образование, проф. Светлана Стойчева, преподавателка по история и теория на литературата в НАТФИЗ, авторка на изследвания за приказката и приказното и гл.ас. д-р Мария Илчевска, преподавателка по културна антропология и словесен фолклор в Софийския университет.