"Грийпийнс": За българската наука ще има голяма полза, ако ратифицираме Океанското споразумение

Репортаж на Мария Петрова за екоакцията на ''Грийнпийс'' пред Министерски съвет


Огромен розов октопод превзе пространството пред Министерски съвет на 4-ти декември. С него екоактивисти от "Грийнпийс" призоваха премиера Росен Желязков да защити океаните и България да ратифицира Международното океанско споразумение. Договорът е първата в историята ясна рамка за обявяване на защитени зони в океаните, както и за оценяване на въздействието на човешките дейности върху живота там.

Мартин Томов

Мартин Томов, координатор на кампанията "Живо Черно море" към "Грийнпийс" - България, обясни как и защо се е стигнало до акцията.

"Днес дойдохме пред Министерски съвет заедно с един огромен розов октопод, за да напомним на министър-председателя за ратификацията на океанското споразумение. Това е един международен договор, който касае водите, които са отвъд всички национални граници и всъщност е първото в историята споразумение, което дава възможност да се обявяват защитени зони във водите, които се намират извън всяка държава. Също така то дава възможност да се правят оценки на въздействието на различни негативни човешки дейности в океаните. Надяваме се, че министър-председателят ще вземе предвид нашия призив и ще започне процеса по ратификация сега. Всъщност България беше една от първите държави, които подписаха това споразумение, но ден днешен не извършен този процес по ратификация, който е практическото влизане в сила на съответния договор", каза Томов.

Меглена Антонова

Меглена Антонова, ръководител на екипа и офиса на "Грийнпийс" в България, допълни, че от организацията не са спирали да опитват да комуникират с институциите, но две години след подписването на международния договор все още няма ратификация.

"Още по време на служебното правителство си разменихме кореспонденция с Министерство на външните работи. От Министерство на околната среда така и не са ни отговорили все още, нито от служебното правителство, нито от вече редовното. Изпратихме на практика наново искания за информация докъде са с процеса по ратификация. Когато се подписваше споразумението през 2023 г. от България, тогава беше водещо външното министерство, но сега и на околната среда би трябвало да се включи, за да може да се даде оценка за това има ли нужда да се промени в българското законодателство. Затова изпратихме писмо и към министър-председателя като обединяващ на тези министерства заради особеностите на това споразумение. На практика то не засяга по никакъв начин територията на България и някакви права и задължения в България, тъй като България няма излаз на открито море. В Черно море няма част, която да не е на някоя държава. По-скоро ролята ни би могла да бъде да се включим в една невероятна възможност за обединение на държавите по света за опазване на това общо богатство", разказа директорът на българския офис на "Грийнпийс".



България и особено българските учени само могат да имат полза от Международното океанско споразумение, допълни Меглена Антонова.

"Ние само можем да имаме ползва, бих казала, от него. Освен рамката за създаване на места, които да бъдат опазвани и прилагане на по-стриктни правила за това да се оценява какъв ще е ефектът от човешката дейност върху тези места в океаните. Като казваме човешка дейност, имаме предвид дълбоководен добив на ресурси като ценни метали или изкопаеми горива и т.н. Третият ключов момент е споделяне на знанието от океаните, защото има държави и компании съответно, които имат много повече ресурс и техническото обезпечение да достигат до тези много далечни места и да откриват нови видове ресурси. Но ако няма рамката това знание да бъде споделено между държавите, те си го пазят за себе си. То се превръща в търговска тайна за компанията, която е отишла и е открила някой нов вид растение. Това е нещото, от което България може да има доста голяма полза от гледна точка на науката. Ако тези знания са достъпни за цял свят, тогава и нашите учени ще могат да имат достъп до тях и да развиват тази наука и в България, което за нас е много важно също", разясни тя.



Антонова признава, че темата не е от най-належащите за българското общество, но може да донесе само положителни взаимодействия за страната ни на фона на международни конфликти и спорове.

"Природата не признава национални граници. Тя точно това може да ни подтикне, да намерим начини да работим заедно и като хора, и като правителства, държави. Смятаме, че това е ценното в това споразумение. Наистина понякога науката е пренебрегвана, но пък всъщност тя е един от начините да намерим решения за много от проблемите. Като казвам проблеми, не са някакви неща, които са просто в бъдещето, абстрактни. Климатичните промени, загубата на природни видове, това е нашето ежедневие вече. И няма как да избегнем нуждата да намираме решения", обясни ръководителят на националния офис на екоорганизацията.



Координаторът на кампанията "Живо Черно море" също акцентира върху възможното полезно сътрудничество между България и останалите държави.

"Океанското споразумение ни дава една надежда, че можем да се обединим всички държави, вместо да се разединяваме. Можем да се обединим именно в полза на защита на природата. Това е една изключителна историческа възможност за България да бъде част от това споразумение, което за пръв път в историята дава възможност за опазване на природата отвъд националните граници", подчерта Мартин Томов.

Снимки: "Грийнпийс" - България.
Още от Рано в неделя