Сега пък шопски "език" и шопска "нация"!

На 3 март през 1878 г. е подписан предварителният мирен договор, известен като Санстефанския мирен договор, с който държавата ни отново се появява на европейската политическа карта. Това е началото на процес, който продължава със Съединението на две от трите разделени части на българската етническа територия, с отвоюването на  независимостта на държавата ни, но и с много загуби и излъгани надежди за обединение на всички българи, част от които остават извън пределите на България в съседни държави.

Тежка и дори трагична в определени периоди е съдбата на тези наши сънародници, някои от които са принудени да напуснат родните си места, други са подложени на агресивна асимилация, политически и икономически натиск. За съжаление отзвукът от тези процеси продължава и през ХХI век, като те получават нови форми и проявления. Както е известно, политиката не просто се възползва от езика като тема и средство за манипулация, но и пряко се намесва в езиковите въпроси и в тяхното представяне пред обществото.

Опитите речта на нашите сънародници, живеещи в съседни държави, да бъде наречена и наложена като някакъв отделен език не просто не спират, а получават ново развитие. В предаването "За думите" разговаряме с проф. Ана Кочева, ръководителка на Секцията по диалектология и лингвистична география на ИБЕ.

Поводът е "откритието", пропагандирано в сръбски медии, че съществува отделен шопски "език", различен от българския и следователно, че има шопска "нация", различна от българската. Впрочем тезата не е нова, но настойчиво и с псевдонаучни "аргументи" се лансира с цел подкопаване на националното съзнание на българското малцинство в Сърбия, приобщаването му към сръбската нация и претенции за наличие на "шопско" и в перспектива "сръбско малцинство" в България. Следва се схемата, по която македонските българи се превръщат в нова "нация".

По молба на нашите сънародници от така наречените западни покрайнини в Република Сърбия учени от Института за български език и от Института за исторически изследвания при БАН излязоха със становища, оборващи с научни аргументи спекулациите, с които се оспорва българската идентичност на сънародниците ни в Сърбия, но и на българите в западните части на България, говорещи един от северозападните български диалекти, известен като шопски.

Според учените е необходимо историческата истина и фактите за съдбата и съвременната ситуация, в която са поставени сънародниците ни оттатък границите на държавата ни, да се огласяват и представят не само пред българското общество, но и в международни научни и обществени среди. Опасенията им са, че шумно пропагандираните неистини и фалшификации могат да добият популярност и в крайна сметка да заглушат достоверните източници и научни доказателства, с които разполага българската страна.

Чуйте цялото интервю с проф. Ана Кочева в звуковия файл: