Санирането трябва да е бизнес, а не политика

Програмата за саниране с 20 % самоучастие ще се реализира с пари от държавата, а не от Плана за възстановяване и устойчивост. 

Имаме възражения по моделите, по които се санират сгради в България. Една от основните критики е, че с парите на всички се облагодетелстват малка част от хората, посочи Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в строителството.

Той допълни, че трябват нови критерии, а не с публични средства да решим проблема и ще ни трябват 200 години да обновим сградите си, които няма и да ги има след толкова време.

Държавата трябва да разработи инструменти за кредитиране и да помогне на тези хора, които дори при облекчени условия не могат да се справят. Има много механизми в Европа, има и добри практики и в Полша, Унгария, Прибалтика. Никъде няма 100 % грант и тази практика работи, допълни Николов.

Обновяването на сградите трябва да престане да бъде политически акт и да стане бизнес, подчерта той.

Новите сгради трябва да отговарят на повишени енергийни изисквания, допълни Йордан Николов. По думите му, ако проектирането е направено както трябва, собствениците трябва да са спокойни, че тези изисквания са спазени. 

Против сме тази кампанийност на процеса саниране, защото никой не може да е сигурен в качеството, смята той.

Гаранциите на строителя са описани в Закона за устройство на територията - 5 години, което е 2 пъти по-малко от ЕС. Строителят би трябвало да ги дава, но досега като че ли няма гаранционни ремонти. 

Има голям порок - от схемата на саниране са изключени собствениците, които получават сградата. Договарят се общината и съответният строител, но не и собственикът, който би трябвало да ги контролира, обясни Николов. 

По думите му, трябва задължително да се провери конструкцията на сградата. Първо тя да се оправи и после да се "опакова".

Начинът, по който се прави паспортизацията сега, я обезсмисля, смята още Йордан Николов. 

Цялото интервю на Емил Костов с Йордан Николов от БАИС е в прикачения файл.