"Жанет 45" издаде "нагоре по реката назад" на Пламен Антов
публикувано на 29.01.25 в 07:03
С проф. Пламен Антов разговаря Живка Танчева
"Точно днес" представяме още едно от новите заглавия на издателство "Жанет 45". Това е ,,нагоре по реката назад“ на Пламен Антов – автор на поезия, разкази, литературни и философско-антропологични изследвания. Пътешественик. Корицата е на Моника Вакарелова, а редактор е Борис Минков.
,,Не знаех дали да наблюдавам нещата наоколо, раздвояването на водата пред носа на лодката, птиците, бягащите с различна скорост назад планове на пейзажа – по-близкият на брега, стройните силуети на палмите, и по-далечният на тепуите – или да снимам с фотоапарата си. Този избор между еднократната, неповторима, изплъзваща се мимолетност и трайният, многократният, неунищожим поглед, запомнен завинаги от машината, възможността да се връщаш отново и отново, да виждаш многократно всяка гледка, да я запомниш завинаги такава, каквато е точно в този момент, докато я пропускаш, да я запомниш вместо нея дори когато самата тя няма да е вече същата. – Исках да запомня всичко, всеки детайл, който после можеше да ми потрябва (сега, докато си спомням и пиша, вървейки назад по собствените си избледнели следи). Знаех добре, че техниката ни прави лениви и повърхностни, че способността ни да записваме ни е лишила завинаги от способността да запомняме, която арекуна все още обладаваха в блажено невежество; че фотоапаратът ни отнема умението да виждаме света, през който преминаваме като чужденци.“
(из ,,нагоре по реката назад“, Пламен Антов, 2024)
,,В тази своя книга Пламен Антов предлага изключително плътно и концентрирано разказване – както в избора на теми и гледни точки към тях, така и в своята упояваща ритмика, в скритите под повърхността повторения, които по един симфоничен начин свързват в обща цялост отделните разкази. Пътеписното начало в това разказване е представено не толкова в пространствен, колкото във времеви план. Особена ценност представлява диалогичността на отделните разкази, в резултат на която читателят неусетно е въвлечен в интригуващо приключение по пътните карти на мисълта.“
Борис Минков
Още от Точно днес